Кралица на сенките

С Каол го хванаха от двете страни и извървяха следващите няколко пресечки, избирайки заобиколния път до склада, за да се изплъзнат на преследвачите, ако имаше такива. Ослушваха се толкова внимателно, че едва дишаха. Щом стигнаха до склада, Едион успя да се задържи на крака за достатъчно дълго, че Каол да плъзне вратата. После тримата влязоха в тъмното помещение, където най-сетне бяха в безопасност.

Каол остави Елин до вратата и зае мястото ù от едната страна на Едион. Поведе го нагоре по стълбището, пъшкайки под тежестта му.

– Има рана при ребрата – обясни тя. Искаше да ги последва, но трябваше да остане на входа и да следи за натрапници. – Още кърви.

Каол ù кимна през рамо.

Когато капитанът и братовчед ù стигнаха до върха на стълбището и стана ясно, че никой няма да ги нападне изневиделица, Елин ги последва. Но кратката пауза ù бе коствала острата като бръснач концентрация, бе допуснала в съзнанието ù всеки страх, който досега държеше настрана. Стъпките ù ставаха все по-тежки и по-тежки.

Едно стъпало, второ, трето.

Докато се добере до втория етаж, Каол вече беше вкарал Едион в стаята за гости. Посрещна я бълбукането на течаща вода.

Беше оставила входната врата отключена заради Лизандра и вече стоеше в апартамента си с празен поглед, опряла ръка в облегалката на дивана.

Когато се увери, че може да помръдне отново, закрета към спалнята си.

Съблече се чисто гола още преди да е достигнала банята и седна в студената, суха вана, преди да пусне водата.

* * *

Когато Елин излезе от банята, изкъпана и облечена в една от старите бели ризи на Сам и чифт от долните му гащи, Каол вече я чакаше на дивана. Не смееше да го погледне в лицето – все още не.

Лизандра подаде глава от стаята за гости.

– Поизчистих го. Би трябвало да е добре, стига да не разкъса шевовете отново.

Раната не е инфектирана, слава на боговете!

Елин ù махна вяло с ръка за благодарност. Нямаше сили да погледне в стаята зад нея, към едрата фигура на леглото с преметната през кръста кърпа. Не я интересуваше особено дали Каол и куртизанката се познаваха.

Така или иначе не се сещаше за подходящо място, на което да проведе следващия разговор, затова просто застана в центъра на стаята, а капитанът стана от дивана със стегнати рамене.

– Какво е станало? – попита той.

Тя преглътна сухо.

– Убих доста хора днес. Не съм в настроение за разбор на събитията.

– Досега не ти е пречило.

Нямаше достатъчно енергия дори да усети отровата в думите му.

– Следващия път, като решиш да не ми се доверяваш, ако обичаш, не го демонстрирай точно когато моят живот и този на Едион са в опасност.

Острият поглед в бронзовите му очи ù даде да разбере, че вече се бе срещнал с Несрин.

– Опита да го убиеш – процеди Каол с леденостуден глас. – Обеща ми, че ще направиш всичко възможно да го измъкнеш, да му помогнеш, а вместо това опита да го убиеш.

В стаята, откъдето се бе показала Лизандра, вече цареше тишина.

Елин изръмжа тихо.

– Интересува те какво съм направила? Дадох му една минута. Отстъпих му цяла минута от времето си за бягство. Проумяваш ли какво можеше да се случи за една минута? Дориан нападна двама ни с Едион, а аз му дадох една минута, в

която можеше да ни заловят. В която съдбата на цялото ми кралство можеше да се промени завинаги. Избрах да помогна на сина на смъртния си враг.

Той стисна облегалката на дивана, сякаш се мъчеше да овладее нервите си.

– Ти си лъжкиня. Винаги си била такава. Днес отново го доказа. Вдигна меч над главата му.

– Вярно е – изплю тя. – И преди Фалик да се появи и да обърка всичко, възнамерявах да го забия в черепа му. Трябваше да го направя, това беше разумната постъпка, защото Дориан вече го няма.

А сърцето ù се късаше от болка при мисълта за чудовището в очите на Дориан, за демона, който щеше да преследва до последно двама им с Едион и сънищата ù.

– Не ти дължа извинение – заяви на Каол.

– Не ми говори така, сякаш си ми кралица – озъби ù се той.

– Прав си, не съм ти кралица. Но скоро ще трябва да вземеш решение на кого да служиш, защото Дориан не е същият и никога няма да бъде. Бъдещето на Адарлан вече не зависи от него.

Агонията в очите на Каол я връхлетя като камшичен удар. И ù се прииска да му бе обяснила нещата по-сдържано, но... наистина трябваше да разбере какъв риск е поела и на колко голяма опасност я е изложил, позволявайки на Аробин да го манипулира така. Трябваше да проумее колко сериозни принципи ù се налага да очертае пред себе си и колко важно е да се придържа към тях, за да защити народа си.

Затова му нареди:

– Върви на покрива и поеми първото дежурство.

Каол примигна насреща ù.

– Не съм ти кралица, но точно сега смятам да се погрижа за братовчед си. И понеже се надявам Несрин да се е покрила някъде, ще трябва да се погрижиш за наблюдението. Освен ако не предпочиташ хората на краля да ни спипат неподготвени.

Каол не ù отговори, а просто се завъртя на пета и напусна стаята. Елин го чу как изкачва стълбището към покрива с бясна крачка. Чак тогава си отдъхна и потри лицето си с ръце.

Като свали длани, Лизандра я гледаше смаяно от вратата на стаята за гости.

– Как така кралица?