Кралица на сенките

Водачката на сестринството сведе глава в поклон и отстъпи назад. Манон не можеше да прецени дали искането ù е глупаво, или храбро. А може би зад него имаше скрит замисъл.

Никоя от Тринадесетте не проговори до края на закуската.

* * *

– Е, Водачке на Крилото, кое сестринство ми избра?

Манон посрещна втренчения поглед на херцога.

– По-рано тази седмица пристигна сестринство Жълтоноги, предвождано от вещица на име Ниня. Използвай тях.

– Искам сестринство от клана на Черноклюните.

– Получаваш Жълтоноги – озъби му се Манон. Калтейн, седнала в единия ъгъл на масата, не реагира по никакъв начин. – Те предложиха услугите си доброволно.

По-добре Жълтоноги, отколкото Черноклюни, каза си Манон.

И още по-добре, че сами изявиха желание.

Макар че тя можеше да им откаже.

Съмняваше се Гислейн да греши за природата на Валгите, но... Не беше изключено сделката да им е от полза, в зависимост от представянето на Жълтоногите, разбира се.

Херцогът разкри пожълтелите си зъби в усмивка.

– Играеш си с огъня, Водачке на Крилото.

– На всички вещици ни се налага, нали летим с уивърни.

Върнън се приведе напред.

– Онези диви, безсмъртни твари са толкова забавни, Ваша Светлост.

Манон му отправи дълъг, дълъг поглед, в който Върнън трябваше да прочете, че рано или късно ще се озове в някой тъмен коридор с ноктите на една от дивите, безсмъртни твари в корема си.

После се обърна да си върви. Сорел – не Астерин – стоеше с каменно лице до вратата. Поредната стряскаща гледка.

Манон се завъртя към херцога и въпросите излетяха от устата ù, преди да е успяла да ги възпре.

– Какъв е замисълът зад всичко това? Защо ти е да се съюзяваш с Валгите, да събираш армия? Защо?

Не можеше да го проумее. Континентът вече им принадлежеше. Какъв беше смисълът?

– Защото можем – отвърна просто херцогът. – И защото светът твърде дълго живее в невежество и архаични традиции. Време е да въведем някои промени.

Манон си даде вид, че се замисля, а после кимна и напусна стаята.

Но думата не ù беше убягнала – светът. Не владенията ни, не континентът.

Светът.

Запита се дали баба ù изобщо бе обмислила вероятността един ден да се бори за Западната пустош, и то със същите онези хора, които им бяха помогнали да си върнат родните земи.

Запита се и каква роля щяха да играят вещиците със смесена кръв в този нов свят.

21

Беше опитал.

Когато окъпаната в кръв жена му проговори и тюркоазените ù очи събудиха нещо в паметта му, той опита да върне контрола върху тялото си, върху езика си. Но принцът демон се вкопчи още по-здраво в него, извличайки наслада от борбата му.

Зарида от облекчение, когато жената воин приклещи демона и вдигна древния си меч над главата му. Но се поколеба и стрелата на другата жена я накара да свали оръжието и да си тръгне.

Да го остави в лапите на демона.

Не си спомняше името ù, отказваше да си го спомни дори когато мъжът на трона го разпитваше за случилото се. Дори когато се върна на същото онова място в градината и побутна с крак веригите, захвърлени на чакъла. Беше го изоставила, и то с причина. Принцът демон искаше да изсмуче силите ù и да я предаде на онзи с короната.

Но толкова му се искаше да го беше посякла. Ненавиждаше я, задето го пощади.

22

Каол напусна поста си на покрива на Елин веднага щом един закачулен бунтовник се показа и му даде знак, че ще поеме наблюдението. Слава на боговете!

Не си направи труда да мине през апартамента, за да провери как е Едион. Тежките му стъпки по дървеното стълбище отекваха в тон с бурните, грохотни удари на сърцето му. Нито чуваше, нито усещаше друго.

Тъй като останалите бунтовници се бяха покрили или държаха улиците под око, а Несрин бе отишла да се увери, че баща ù не е в опасност, Каол тръгна сам из града. Всеки си имаше своето разпореждане, всеки се намираше на отредената му позиция. Рес и Бруло бяха дали сигнал на Несрин, че при тях всичко върви по план – а сега...

Лъжкиня. Елин открай време си беше проклета лъжкиня. И не по-малка клетвопрестъпница от него самия. Дори по-голяма.

С Дориан не беше свършено. В никакъв случай. Колкото и да разправяше Елин, че било проява на милост да го убият и на слабост – да го пощадят. Слабост беше да го оставят да умре – това трябваше да ù каже. Да се предадат.

Свърна с бясна крачка по една тясна уличка. Редно беше и той да се крие, но тътенът в кръвта и костите му не му даваше мира. Една канализационна решетка издрънча под краката му. Той спря и надникна в тъмнината под нея.

Чакаше го толкова много работа, толкова хора трябваше да защити. А сега, когато Елин за пореден път бе унижила краля, Валгите несъмнено щяха да пленят още повече хора за наказание, за да демонстрират силата си. Трябваше да се възползва от хаоса, обзел града, и веднага да нанесе следващия си удар. Да изравни резултата.

Слезе незабелязано в канализационната шахта и придърпа решетката над себе си.

После тръгна през тунелите с безшумни стъпки и проблясващ на следобедната светлина от улицата меч. Валгските изверги обикновено се криеха в гнездата си от тъмнина, но понякога кръстосваха черните проходи в търсене на плячка.