Кралица на сенките

Рен и всички останали деца на Терасен знаеха, че кръвната клетва е привилегия на Едион. Затова първата му работа след пристигането на принца беше да го запознае с този дребен факт. Терасен не беше Вендлин, където воините имаха право да положат кръвна клетва, когато на краля му скимнеше.

Не, откакто Бранън бе основал Терасен, кралете и кралиците му избираха само един воин от двора си, който полагаше кръвна клетва, обикновено по време на коронацията им или скоро след това. Само един за целия си живот.

Едион нямаше намерение да се отказва от тази чест, дори в полза на легендарния принц.

– Както и да е – натърти Елин, докато свиваха зад ъгъла на покрива, – още няма да тръгваме към Терасен. Първо трябва да се съвземеш, за да си годен за сериозна езда. В момента е по-важно да вземем Амулета на Оринт от Аробин.

Едион се изкушаваше да хване натясно някогашния ù господар и да му проведе един кървав разпит, но можеше да се примири и с нейния план.

Още се чувстваше толкова слаб – та допреди малко едва бе ставал да използва тоалетната... Елин му помогна първия път, но от неудобство не можа да свърши нищо, докато братовчедка му не запя една кръчмарска песен с пълно гърло, пускайки силна струя вода в чешмата, като през цялото време го държеше над тоалетната чиния.

– Дай ми още ден-два и ще ти съдействам да му заловиш някой от онези демонски гадове. – Гневът го връхлетя като истински удар. Кралят на асасините я излагаше на огромна опасност, сякаш животът ù, съдбата на кралството им беше просто игра за него.

Но Елин... Елин бе поела ангажимента. Заради него.

Отново му стана трудно да диша. Още колко белега щеше да добави по жилавото си, мощно тяло заради него?

– Няма да преследваш Валги с мен – отсече Елин.

Едион залитна леко.

– О, напротив.

– Каза нещо – подчерта тя. – Първо, всички те познават...

– Не започвай дори.

Тя го загледа, сякаш преценяваше всичките му слабости и сили. Накрая склони:

– Така да бъде.

Коленете му едва не омекнаха от облекчение.

– Но дори след като заловим Валг и вземем амулета – продължи той, – има ли изобщо вероятност да освободим магията? – Кимване. – Предполагам, че имаш план. – Още едно кимване. Той стисна зъби. – Възнамеряваш ли да го споделиш с мен?

– Скоро – отвърна любезно тя.

Боговете да са му на помощ!

– А след като изпълним мистериозния ти, възхитителен план, заминаваме за Терасен.

Не искаше да я пита за Дориан. Беше видял болката по лицето ù онзи ден в градината.

Но ако Елин не можеше да убие младия принц, той щеше да го стори. Нямаше да му е приятно, а и капитанът вероятно щеше да го заколи за отмъщение, ала в името на Терасен щеше да отсече главата на Дориан.

Елин кимна.

– Да, така ще направим, но... ти имаш само един легион.

– Много мъже ще поискат да се бият на твоя страна, а и други кралства биха откликнали, ако ги помолиш за подкрепление.

– Ще говорим за това по-късно.

Той опита да овладее гнева си.

– Трябва да стигнем до Терасен преди края на лятото, преди снегът да е паднал през есента, в противен случай ще ни се наложи да чакаме до пролетта.

Тя кимна отнесено. Вчера следобед беше изпратила писмата, които Едион я накара да напише до Рен, Гибелния легион и малкото останали предани лордове на Терасен. С тях ги уведомяваше, че двамата отново са заедно и че всеки с магическа кръв във вените си трябва да се покрие. Знаеше, че повечето лордове, онези лукави старчоци, нямаше да приемат с добро подобни нареждания, дори и да идваха от кралицата им. Но трябваше да опита.

– И – добави той, защото усещаше, че Елин се кани да сложи край на темата – ще ни трябват пари за тази армия.

– Знам – отвърна тихо тя.

Недостатъчен отговор. Едион опита отново.

– Дори мнозина да се бият на наша страна, защитавайки единствено честта си, ще съберем по-многочислена армия, ако намерим начин да плащаме на войниците. Да не забравяме, че ще трябва да храним и въоръжаваме силите си. – С Гибелния легион от години обхождаха кръчмите и тихомълком набираха средства за собствените си начинания. До ден днешен го мъчеше да гледа как най-бедните му хора мятат изкарани с пот на челото монети в кошовете за волни пожертвования, как надеждата озарява изпитите им, белязани лица. – Кралят на Адарлан изпразни докрай кралската хазна още с възкачването си на престола.

Разполагаме само с даренията на народа ни и нищожните подаяния от краля. – Поредният начин да контролира поданиците си през всичките тези години – пророни Елин.

– Докара хората до просешка тояга. Едва свързват двата края, а имат и данъци да плащат.

– Аз не бих вдигнала данъците, за да осигуря средства за война – отсече тя. – И предпочитам да не раболепнича пред други кралства в името на заеми. Още не сме стигнали дотам.

Гърлото на Едион се стегна от горчивината в думите ù. И двамата се впуснаха в размисли за други начини да намерят пари и войници, но той не смееше да предложи женитбата ù за някой заможен владетел... рано беше за това.