Кралица на сенките

Елида се зае да тъпче с монети джобовете си,  превръзката около гърдите си и едната си обувка, за да не дрънчат и да не ги открият накуп, ако случайно я хванат.

– Ума ли си загуби?

Елида замръзна.

Астерин стоеше облегната на стената със скръстени пред гърдите ръце.

* * *

Третата се усмихваше и острите ù като бръсначи железни зъби проблясваха на следобедната светлина.

– Ах, ти, неустрашима лудетино – рече вещицата, обикаляйки Елида. – Май не си толкова кротка, колкото се преструваш, а?

О, богове!

– Да крадеш от Водачката на Крилото...

– Моля ви – прошепна Елида. Може би само така имаше шанс. – Моля ви...

трябва да се махна оттук.

– Но защо?

Вещицата погледна към кесията с монети в ръцете на Елида.

– Дочух какво ще правят с Жълтоногите. Чичо ми... ако наистина... ако наистина във вените ми тече вашата кръв, не мога да му позволя да ме използва за такова нещо.

– Бягаш заради Върнън... Е, поне вече знаем, че не си негова съгледвачка, малка вещице.

Третата се ухили и усмивката ù беше почти толкова ужасяваща, колкото тази на Манон.

Затова ù беше заложила капан с онази тайна, за да види накъде ще хукне.

– Не ме наричайте така – прошепна Елида.

– Толкова ли е страшно да бъдеш вещица?

Астерин разпери пръсти, любувайки се на железните си нокти под смътната светлина.

– Не съм вещица.

– Каква си тогава?

– Нищо. Аз съм никой. Едно нищожество.

Вещицата изцъка с език.

– Всеки е нещо. Дори най-незабележителната вещица си има свое сестринство.

Но кой пази твоя гръб, Елида Локан?

– Никой.

Само Анийт, а понякога ù се струваше, че дори тя е плод на въображението ù.

– Една вещица никога не може да е сама.

– Аз не съм вещица – повтори тя.

А след като се измъкнеше, след като избягаше от тази проклета империя, наистина щеше да стане никой.

– Не, определено не е вещица – обади се гневно от входа Манон. Златните ù очи просветнаха студено. – Да чуя какво става тук! Веднага!

* * *

Манон бе преживяла доста отвратителен ден, а след стоте си години на съществувание не лепваше такъв етикет с лека ръка.

Настаниха избраното сестринство от Жълтоногите в едно от подземните помещения на Крепостта, издълбано в планината. Манон само подуши оборудваната с легла стая и излезе. Жълтоногите и бездруго не я искаха при себе си, докато непознати мъже разрязваха коремите им и зашиваха по парче черен камък в прорезите. Не, Черноклюна не биваше да присъства в момент, когато Жълтоногите бяха уязвими, а и това само щеше да ги разяри.

Затова Манон реши да потренира и Сорел я разгроми в ръкопашен бой. После ù се наложи да прекратява не едно, не две, а цели три спречквания между различните кланове, включително Синьокръвните, които незнайно защо се вълнуваха за срещата с Валгите. И понесоха солиден пердах, след като заявили на едно от сестринствата на Черноклюните, че било техен свещен дълг не само да се подложат на присаждането на черните камъни в телата им, но дори физически да се чифтосат с Валгите.

Манон не обвиняваше Черноклюните си сестри, задето бяха подходили агресивно. Въпреки това се налагаше да разпредели наказанието поравно между двете групи.

А накрая и това. Астерин и Елида в нейните покои – момичето се беше изцъклило от страх, докато Третата ù го увещаваше да се присъедини към вещерското лоно.

– Да чуя какво става тук! Веднага.

Знаеше, че трябва да овладее гнева си, но стаята ù, единственото ù лично пространство, вонеше на човешки страх.

Астерин излезе пред момичето.

– Тя не е шпион на Върнън, Манон.

Манон им оказа честта да изслуша разказа на Астерин. Когато Третата ù приключи, тя скръсти ръце. Елида се беше скатала в ъгъла до банята, все още стиснала кесията с монети в ръцете си.

– Къде е границата? – попита тихо Астерин.

Манон оголи зъби.

– Човеците са ядене, сношения и кръвопролития. Не им помагаме. Ако тази има вещерска кръв във вените си, то тя е едва капка. Толкова не стига, за да я приемем като една от нас. – Манон закрачи към Третата си. – Ти принадлежиш към Тринадесетте. Имаш задължения и отговорности, а пилееш времето си в подобни дреболии?

Астерин не отстъпи.

– Нареди ми да я държа под око, така и правя. Научих каквото трябва. Съвсем скоро е съзряла. Искаш Върнън Локан да я заведе в оная пещера? Или в някоя от другите планини?

– Не ме е грижа какво прави Върнън с домашните си любимци.

Но думите загорчаха върху езика ù.

– Доведох ти я, за да разбереш...

– Довела си ми я като подкуп, за да те върна на предишния ти пост.

Елида още се опитваше да се слее със стената.

Манон щракна с пръсти към момичето.

– Ще те заведа обратно в стаята ти. Задръж парите, ако щеш. Третата ми има да чисти цяло гнездо, пълно с уивърнски изпражнения.

– Манон – подхвана Астерин.

– Водачке на Крилото – изръмжа Манон. – Докато се държиш като хленчеща простосмъртна, ти забранявам да се обръщаш към мен с името ми. – Въпреки това търпиш уивърн, който души цветя и се умилква на същото това момиче.

Манон едва се сдържа да не я удари, да изтръгне гръкляна ù. Но момичето ги гледаше и ги слушаше. Затова сграбчи Елида за ръката и я затегли към вратата.

* * *