Кресчендо

Дадох и показания в полицията. Бях почти сигурна, че според детектив Басо халюцинирах, че Скот е бил в машинното. Освен това сигурно смяташе, че укривам и информация за Риксън. За последното беше прав, но дори да кажех на детектив Басо всичко, пак нямаше да намери Риксън. Пач обаче явно беше успял или поне бе дал да се разбере, че такъв е планът му. Не знаех нищо повече. Откакто бяхме тръгнали от Делфик, бях адски притеснена и се чудех къде е Пач и какво се е случило с него, след като изгубих съзнание.

Излязохме от колата и Басо ме изпрати до вратата.

— Отново благодаря — казах. — За всичко.

— Обади ми се, ако ти потрябвам.

Щом влязох в къщата, светнах лампите. Съблякох се в банята, но не ми се удаде лесно, понеже горната част на лявата ми ръка беше бинтована. Дрехите ми воняха на страх и паника, затова ги зарязах на купчина на пода. Увих бинтовете с найлон и се пъхнах под душа.

Докато ме обливаха топлите струи, в съзнанието си превъртах сцени от по-рано през нощта. Представих си, че водата отмива всичко. Всичко свърши. Всичко. Само че едно нещо водата не можеше да отмие. Черната ръка.

Ако не беше Пач, тогава кой? И откъде Риксън, един паднал ангел, знаеше толкова много за него?

Двайсет минути по-късно се загърнах с хавлията и проверих домашния телефон за съобщения. Едно от „Енцо“ да питат мога ли да поема смяната тази номер, ирационално обаждане от Ви, която настояваше да узнае къде съм. Полицаите я изгонили от паркинга и затворили увеселителния парк — но преди това й обещали, че лично ще я уведомят, когато съм в безопасност, но да бъдела така добра да се прибере вкъщи.

— Ако съм пропуснала някакъв екшън, адски величествено ще се вбеся! — заканваше се тя накрая.

Третото съобщение беше анонимно, но познах гласа на Скот:

— Ако кажеш на полицията за това съобщение, да знаеш, че ще съм изчезнал много преди да успеят да ме проследят. Исках само да ти се извиня отново. — Замълча и усетих сянка от усмивка в тона му. — И понеже знам, че адски ще се притесниш за мен, искам да те уверя, че раните ми заздравяват и че за отрицателно време ще се оправя. Благодаря ти, че ме светна за… здравето ми.

Вътрешно се усмихнах и свалих от плещите си бремето на неизвестността — Скот беше добре.

— Радвам се, че се познавахме, Нора Грей. Кой знае, може пак да се срещнем. Току-виж пътищата ни се пресекли и в бъдеще. — Още една пауза. — Продадох мустанга. Прекалено бие на очи. Не се вълнувай прекалено, но с част от парите ти купих нещо дребно. Чух, че си харесала един фолксваген. Собственичката ще ти го докара утре. Платих да бъде с пълен резервоар, така че провери.

Това беше краят на съобщението, но аз продължавах да се взирам в телефона. Фолксвагенът? За мен? Бях опиянена от радост и слисана от изненада. Кола. Скот ми беше купил кола. За да му върна услугата, изтрих съобщението и така заличих всички улики, че се е обаждал. Ако полицията откриеше Скот, нямаше да е с моя помощ. Само че кой знае защо се съмнявах, че ще го намерят.

Взех слушалката и се обадих на мама. Не биваше да отлагам повече. Тази вечер едва не умрях. Щях да поправя живота си, да започна на чисто и то веднага. Единствената пречка на пътя ми беше този разговор.

— Нора? — обади се тя паникьосано. — Получих съобщението на детектива. В момента пътувам за вкъщи. Добре ли си? Кажи ми, че си добре!

Поех си дъх треперливо.

— Вече съм добре.

— О, миличка, толкова много те обичам. Знаеш го, нали? — проплака мама.

— Знам истината.

Мълчание.

— Знам истината за случилото се преди шестнайсет години — поясних.

— За какво говориш? Съвсем близо съм до къщи. Цялата треперя, откакто ми се обади детективът. Същинска развалина съм. Имат ли някаква представа защо този тип Риксън… Какво е искал от теб? Не разбирам как си се забъркала в това.

— Защо просто не ми каза? — прошепнах и в очите ми бликнаха сълзи.

— Миличка?

— Нора. Вече не съм малка.

Лъгала си ме през всичките тези години. През всичките онези пъти, когато се карах с Марси. Когато се подигравахме на семейство Милар, че са глупави, богати и нетактични… — Гласът ми секна.

Преди преливах от гняв, но в момента не знаех как се чувствам. Разстроена? Изтощена? Изгубена и объркана? Родителите ми бяха понечили да направят услуга на Ханк Милар, но явно са се влюбили един в друг и са заобичали… мен. Бяхме успели. Бяхме щастливи. Татко вече го нямаше, но продължаваше да мисли за мен. Все още се грижеше за мен. Той би искал да съхраня онова, което е останало от семейството ни, а не да бягам от мама.

И аз исках същото.

Поех си дълбоко въздух.

— Когато се прибереш, трябва да поговорим. За Ханк Милар.

* * *

Направих си чаша горещ шоколад и я отнесох в спалнята си. Отначало се изплаших, че оставам сама в къщата, понеже Риксън още беше на свобода. Но после изпитах спокойствие. Не знам защо, но някак усещах, че съм в безопасност. Опитах да си спомня какво се случи в машинното малко преди да изпадна в безсъзнание. Пач беше влязъл в помещението…