Кухата игла

Скоро след това полицаят се учуди още повече. Когато призори влязоха в молитвената стая, която служеше за килия на младия Ботрьоле, видяха, че е изчезнал. Върху един стол спеше полицаят, свит надве. До него стоеше шише с две чаши. На дъното на едната имаше бял прах. Оказа се, че младият Ботрьоле бе сипал приспивателно в чашата на пазача и бе избягал през прозореца, който се намираше на два и половина метра от пода… Установи се и смешна подробност: за да стигне до прозореца, той е трябвало да стъпи върху гърба на пазача.

Глава втора

ИЗИДОР БОТРЬОЛЕ, УЧЕНИК ПО РИТОРИКА

Извадка от „Гран журнал“:

„В ПОСЛЕДНИЯ ЧАС.

ОТВЛИЧАНЕТО НА ДОКТОР ДЬОЛАТЪР. ЕДНО НЕВЕРОЯТНО ДРЪЗКО ОТВЛИЧАНЕ.

В момента, когато вестникът ни чакаше за печат, получихме новина, за верността на която не гарантираме — толкова ни се струва невероятна.

Снощи знаменитият хирург доктор Дьолатър бил с жена си и дъщеря си на «Ернани» в Комеди Франсез. В началото на третото действие вратата на ложата му се отворила. Някакъв господин, придружен от други двама, се навел към доктора и му казал тихо, но достатъчно ясно, за да чуе госпожа Дьолатър:

— Господин доктор, възложиха ми една много неприятна задача и ще ви бъда признателен, ако я облекчите.

— Кой сте вие, господине?

— Тезар, полицейски комисар. Заповядано ми е да ви заведа в префектурата при господин Дюдуи.

— Но как…

— Нито дума, докторе, нито едно движение, моля ви. Станало е някакво печално недоразумение. Ето защо трябва да действаме тихо, без да привличаме вниманието на никого. Преди да свърши представлението, вие ще бъдете тук.

Докторът станал и последвал комисаря. До края на представлението не се върнал. Силно обезпокоена, госпожа Дьолатър отишла в полицейския участък. Там срещнала истинския Тезар и узнала за най-голям свой ужас, че лицето, което отвело мъжа й, било измамник. Първите издирвания установили, че докторът седнал в автомобил, който се отдалечил към Плас дьо ла Конкорд. Нашето вечерно издание ще даде на читателите ни повече подробности за това невероятно събитие.“

Колкото и да изглеждаше невероятно, всичко се оказа вярно. Развръзката не закъсня и „Гран журнал“, потвърждавайки в обедното си издание горното, предаваше с няколко думи края на приключението: