Кухата игла

— Господин графе — обърна се към него съдебният следовател, — следствието ни доведе до едно съвсем неочаквано откритие, за верността на което не можем да гарантираме. Може би… може би… проникналите тук крадци са искали да залитат вашите четири Рубенса… или да ги заменят с четири копия… копия, рисувани преди една година от художника Шарпане. Бъдете така добър да погледнете тези картини и да ми кажете дали са истинските.

Графът се помъчи да скрие неудоволствието, което се мярна на лицето му при тези думи. Погледна Ботрьоле, после господин Фийол и отговори, без дори да погледне картините:

— Аз се надявах, че истината няма да се разкрие. Но тъй като се случи обратното, без колебание мога да кажа: тези четири картини са фалшиви.

— Значи сте го знаели? Защо не ни казахте?

— Притежателят на една картина никога не бърза да каже, че не е… или че вече не е истинска.

— Но това е единственият начин да се намерят картините.

— Според мен има друг, по-добър начин. Да не се разгласява тази тайна, да не се плашат крадците и да им се предложи откуп за картините, които сигурно много ги притесняват.

— Но как ще влезете във връзка с тях?

Тъй като графът мълчеше, Ботрьоле отговори вместо него:

— Чрез една малка обява във вестника. Тази малка бележка, отпечатана в „Журнал дьо матен“, гласи: „Готов съм да откупя картините.“

Графът утвърдително кимна с глава. Още веднъж младежът излезе по-проницателен от двамата детективи.

Господин Фийол се чувстваше великолепно в ролята си.

— Наистина почвам да мисля, че другарите ви са прави! — извика той. — Каква наблюдателност! Ако това продължава така, ние с Ганимар няма да има какво да правим.

— О, всичко е тъй просто!

— Значи останалото е по-сложно! Вярно, спомням си, че при първата ни среща вие казахте, че знаете много повече, твърдяхте, че знаете дори името на убиеца, нали?

— Да.

— Кой е убил Жан Дювал? Жив ли е този човек? Къде се крие?

— Има едно малко различие между нас или по-скоро между вас и действителните факти. И то още от началото. Убиецът и беглецът са две съвсем различни лица.

— Какво? — провикна се господин Фийол. — Човекът, когото граф Дьо Жевър е видял в будоара и с когото се е борил, човекът, когото тези две момичета са видели в салона и по когото госпожица Дьо Сен Веран е стреляла, човекът, който е паднал в парка и когото търсим, не е ли убиецът на Жан Дювал?

— Не.

— Тогава нищо не разбирам. Кой е убиецът на Жан Дювал?

— Жан Дювал е бил убит от… — Ботрьоле се спря, помисли една минута и продължи: — Но първо трябва да ви покажа пътя, по който стигнах до това заключение и до причините за това убийство. Иначе обвинението ми ще ви се стори чудовищно. А то съвсем не е такова… има една подробност, която никой не е забелязал, но която има голямо значение. А именно, че Жан Дювал е бил облечен в момента, когато са го убили. При това престъплението е било извършено в четири часа сутринта.

— Забелязах тази странна подробност — обади се следователят. — Граф Дьо Жевър ми каза, че Жан Дювал много често е работил през нощта.

— Напротив, слугите казват, че той си лягал много рано. Но да допуснем, че още не си е бил легнал. Защо тогава е разхвърлял леглото си така, сякаш е спал? Ако пък е спал, защо след като е чул шума, е почнал да се облича от главата до петите, вместо просто да си наметне нещо?

— Досега не виждам…

— Досега вие виждате само аномалии. Но те ми се сториха много подозрителни, когато научих, че художникът Шарпане е бил представен и препоръчан на графа от самия Дювал. А пък оттук до заключението, че Жан Дювал и Шарпане са съучастници, има само една стъпка. Тази стъпка я направих след разговора ни.

— Малко прибързано май…

— Да, трябваше да намеря някое веществено доказателство. В стаята на Дювал намерих върху бюрото му попивателна, на която още личи попит следният адрес: „До господин А Л. Н., пощенски клон 45, Париж.“ На другия ден се разбра, че подадената в Сен Никола от фалшивия файтонджия телеграма е носила същия адрес: „А Л. Н., пощенски клон 45“. Вещественото доказателство е налице. Жан е бил във връзка с шайката, която открадна картините.

Господин Фийол не направи никаква забележка.

— Добре. Съучастието е установено. И какво заключавате от това?

— Първо, че Жан Дювал съвсем не е бил убит от беглеца, защото му е бил съучастник. Второ, моля ви да си спомните първите думи, произнесени от графа, когато се е свестил: „Аз не съм ранен… А Дювал?… Жив ли е?… Ножът?“ Моля ви да ги съпоставите с онази част от разговора, която също е вписана в протокола, където графът разправя за нападението: „Човекът се спусна срещу мен и ме удари с юмрук по слепоочието.“ Как е могъл господин Дьо Жевър, който е бил в безсъзнание, да знае, че Дювал е ранен с нож?

Изидор Ботрьоле дори не изчака да отговорят на въпроса му. Изглежда бързаше да продължи, за да не даде възможност да направят някаква забележка.