Лицето

Той занесе последната си чаша кафе в спалнята за гости на горния етаж, където я допи, докато информираше смрадливеца, че любимата му дъщеря Емили е мъртва.

Предишната вечер той бе му съобщил за последните мъчения и зверското убийство на Рейчъл, жената на смрадливеца, която, разбира се, си беше жива и съвсем не беше пленница на Корки. Подробностите бяха съчинени с толкова въображение и описани така ярко, че бяха накарали развалината в леглото да се разридае неудържимо с нечовешки хлипания, които твърде противно се изтръгваха от изпосталялото му гърло.

Макар да бе смазан от отчаяние, смрадливецът не бе получил сърдечната криза, както Корки се бе надявал.

Вместо да се смили над жертвата си и да й даде приспивателно, Корки бе добавил мощен халюциногенен наркотик в системата му. Надяваше се, че при това положение пленникът му няма да може да заспи и ще прекара най-тъмните часове между полунощ и зората в ада на предизвиканите от дрогата видения на измъчваната му жена.

Докато угощаваше госта си с още по-развинтени фантазии за множеството сексуални насилия и физически жестокости, на които бе подложил малката Емили, на Корки му писна от сълзите и мъката, които човекът изливаше пред него. При тези обстоятелства един масивен сърдечен инфаркт не изглеждаше кой знае каква услуга, но миризливецът отказваше да съдейства.

За човек, който уж обичаше жена си и дъщеря си повече дори от живота си, упорството му да оцелее бе неприлично, след като му беше казано, че семейството му се е превърнало в гниеща мърша. Като повечето привърженици на традицията, които тръбят вярата и принципите си, смрадливецът вероятно бе измамник.

От време на време Корки забелязваше през скръбта на жертвата му да се прокрадва ярост. В очите му се появяваше такава силно нажежена омраза, че можеше да те изпепели с един поглед, но тутакси се стопяваше в океана от сълзи.

Може би само надеждата за отмъщение поддържаше миризливеца жив. Каква самозаблуда.

Освен това омразата унищожава единствено мразещия. С примера на прахосания си живот майката на Корки бе доказала истинността на това твърдение.

Ловко и бързо Корки смени системата, след като бе добавил в новата препарат, който щеше да парализира жертвата му. Мускулната тъкан на смрадливеца бе така изтъняла, че едва ли имаше нужда от изкуствена парализа, но Корки не беше склонен да остави нещата на случайността.

Колкото и да бе смешно, за да служи добре на хаоса, той трябваше да бъде организиран. Беше му нужна стратегия за победа, както и внимателно планирана тактика за осъществяване на стратегията.

Без стратегия и тактика човек не можеше да бъде истински борец за хаос, само канибал като Джефри Дамър или откачена жена, която отглежда сто котки и пълни двора си с боклуци, или пък бивш губернатор на Калифорния.

Преди пет години Корки се бе обучил да прави инжекции, да поставя канюли във вени, да слага системи за венозно вливане на глюкоза и лекарства и катетри както на мъже, така и на жени… Оттогава няколко пъти му се беше удавала възможност да прилага уменията си на практика, както в случая с миризливеца. Справяше се с лекота, на която би завидяла всяка медицинска сестра.

Всъщност той бе обучен от медицинска сестра, Мери Ноуан. Тя имаше лице на Мадоната на Ботичели и очите на пор.

Той се бе запознал с Мери на университетска среща за хора, интересуващи се от утилитарна биоетика. Утилитаристите вярваха, че според стойността на всеки човек за обществото може да се реши дали той заслужава да му се оказват съответните здравни грижи. Тази философия поддържаше убийството чрез неполагане на грижи на инвалидите, децата със синдрома на Даун, хората над шейсет, които се нуждаят от скъпоструващо лечение като диализа или байпас, и много други.

Срещата бе довела до много приятни и остроумни разговори и двамата с Мери Ноуан се бяха сдушили от пръв поглед. И двамата пиеха каберне совиньон, когато се запознаха, и на третата чаша те се пожелаха.

Няколко седмици по-късно, когато я помоли да го научи да бие правилно инжекции и да борави със системата за интравенозно вливане, Корки бе заявил с тъга, че здравето на майка му се влошава бързо.

— Ужасява ме мисълта, че иде денят, когато тя ще бъде прикована на легло, но бих предпочел да мога да се грижа сам за нея, вместо да я оставя на чужди хора в болницата.

Мери го похвали, че е прекрасен син, и той се престори, че приема комплимента със скромност, което не беше трудно, защото той лъжеше както за здравето на майка си, така и за намеренията си. Старата кучка беше здрава като скала и Корки обмисляше идеята да й инжектира нещо смъртоносно, докато спи.

Той беше почти сигурен, че Мери подозира истината. Въпреки това тя изпълни желанието му и го научи.

Отначало той си обясняваше готовността й да му предаде тези умения със страстните й чувства към него. Разгонените представители на семейство котки в джунглата не се съвкупяваха със свирепостта или честотата, с която го правеха Мери и Корки през няколкото месеца, в които бяха заедно.