Лицето

След време той осъзна, че тя разбира истинските му мотиви и няма нищо против тях. Нещо повече, той започна да подозира, че Мери се е самоназначила като ангел на смъртта и прилага биоутилитарната си етика, като мълчаливо убива пациентите, за които смята, че нямат добро качество на живот и особена стойност за обществото.

Той не можеше да си позволи да продължи да й бъде сексуална играчка при това положение. Рано или късно тя щеше да бъде арестувана и съдена, както винаги става с ангели от нейния сорт. В качеството си на неин любовник Корки щеше да попадне под лупата на полицията, което щеше да застраши делото му, а може би и свободата му.

Освен това, след като бяха изкарали повече от три месеца заедно, Корки започна да се чувства неспокоен да спи в едно легло с Мери Ноуан. Макар като любовник да се ползваше с висока оценка при Мери, Корки не беше сигурен колко висока или ниска бе в нейните очи стойността му за обществото.

За негово учудване, когато той повдигна внимателно въпроса да се разделят като приятели, Мери откликна с облекчение. Явно тя също не бе спала спокойно.

В крайна сметка той бе решил да не убива майка си с инжекция, но усилията да се усвои тези медицински умения не отидоха на вятъра.

През изминалите години оттогава той бе видял Мери само два пъти и в двата случая на срещи на привържениците на утилитарната биоетика. Те не бяха изгубили сладострастното привличане помежду си, но и недоверието си стоеше.

С икономични и нежни движения, на които Мери Ноуан би се възхитила, Корки изпълни обичайните процедурите върху миризливеца.

Парализиращият препарат щеше да задейства, без да успива или замъглява разума на нещастника. С абсолютно ясно съзнание той щеше да прекара деня в мъчително изживяване на смъртта на жена си и дъщеря си.

— Сега трябва да се отърва от труповете на Рейчъл и Емили — излъга Корки със замах, който му достави удоволствие. — Бих ги дал на свинете да ги изядат, ако знаех къде да намеря свинеферма.

Той си спомни една неотдавнашна новина за млада блондинка, чийто труп бе хвърлен в блатото на пречиствателна станция. Черпейки детайли от това престъпление, той съчини описание за клоаките, в които любимите членове на семейството на смрадливеца щяха да потънат.

И това не му докара сърдечен пристъп.

Късно тази вечер, когато се върнеше тук с Елфрик Манхайм, Корки щеше да покаже на момчето този измършавял нещастник, за да го подготви за ужасите, които го очакваха. Страданията на Елфрик щяха да бъдат от малко по-друг характер от тези, които се полагаха на този някога арогантен почитател на Дикенс, Дикинсън, Толстой и Твен. Ако досадният инат не пукнеше от сърдечен пристъп през деня, Корки щеше да го убие преди полунощ.

Той остави миризливеца на странните мисли, които биха могли да се родят в изкривения мозък на един традиционалист при такива обстоятелства, облече богато оборудваната си мушама и подкара беемвето си в декемврийския ден.

В този час в града бушуваше новата буря. Грамадни драконови стада от черни облаци гъмжаха от хоризонт до хоризонт, сплетени в колосална бушуваща маса, ехтяща от надигащ се рев и бял огън, който скоро можеше да бъде издухан в ослепителни, назъбени пламъци.

Засега само кротко валеше, но съвсем скоро щеше да последва проливният дъжд, реките, пороите, водопадите от мащаба на Ниагара, потопът.

Глава 49

Под закрилата на ангелите от елхата и на снимката на непознатата мила жена Фрик се събуди невредим физически и душевно.

Над центъра на библиотеката куполът от цветно стъкло изсветля под действието на зората, но цветовете останаха приглушени, защото толкова рано светлина беше слаба и сива.

След като се вгледа за момент в снимката на майката от мечтите си, Фрик я сгъна и я върна в един от задните джобове на джинсите си.

После стана от креслото. Прозя се и се протегна. Трябваше му известно време да приеме факта, че е жив.

Отиде в далечния край на библиотеката и махна стола, с който бе подпрял бравата на вратата на тоалетната, но не влезе да я използва заради огледалата вътре.

Огледа се набързо, за да се увери, че няма никой, и поля саксията с палмата, която бе започнал да убива предишната вечер. Тази дейност му донесе облекчение, но съвсем не можеше да се каже същото и за дръвчето.

Не се сещаше да има тоалетна някъде в имението без преддверие с огледала.

Необичайната тоалетна щеше да свърши работа донякъде, но само докато можеше да я използва прав. Наложеше ли се да седне, щеше да закъса.

Ако дъждът спреше или дори да не спреше, той можеше да излезе и да отиде до кедрите зад розовата градина. Там можеше да свърши онова, което мечките вършат в гората, без да се взима предвид зимният им сън или яденето на мед от кошерите.

Охраната щеше да го види, че отива до горичката и се връща от там. За щастие вътре в нея нямаше наблюдателни камери.

Ако някой го попиташе защо излиза в дъжда до гората, той щеше да отвърне без колебание, че е наблюдавал птиците. Не бива да забравя да вземе бинокъл за прикритие.