Лицето

Върху стойката за интравенозната система пликът за дванайсетчасово вливане на глюкоза и физиологичен разтвор се бе изпразнил докрай. Освен глюкозата, витамините и минералите, които поддържаха живота на смръдльото, в системата също така беше добавен и наркотик, замъгляващ съзнанието и осигуряващ послушание.

Корки остави чашата с мартинито си и извади нов плик за системата от един добре зареден за целта малък хладилник. Почти професионално той замени празния контейнер с пълния.

Новият разтвор не съдържаше опиат. Корки искаше съсухреният му гост по-късно да бъде в пълно съзнание.

Той взе отново мартинито си, отпи глътка и рече:

— Ще се върна, след като се навечерям — и си тръгна от спалнята.

Когато влезе отново в хола, Корки се спря пред камината, за да довърши питието си и да си спомни за мама.

За съжаление историческият ръжен не беше тук, та да го лъсне, да го размаха и да му се полюбува. Преди години, в нощта на събитието, полицията го беше взела заедно с много други предмети като веществено доказателство и не бе го върнала.

Корки не бе проявил глупостта да си го поиска, за да не предизвика съмнения у полицията, че ръженът може да има сантиментална стойност за него. След смъртта на майка си той купи нови прибори за камината.

Колкото и да не му се искаше, бе сменил и килима. Ако детективите от отдела за убийства бяха дошли отново по някаква причина в месеците след убийството, гледката на окървавения килим най-малкото би ги озадачила.

Корки отиде в кухнята и стопли китайската храна в микровълновата печка. Му гу гай пан. Свинско му шу. Говеждо с червени чушки. И, естествено, ориз и кисело зеле.

Не би могъл да изяде всичко това сам. Ала откакто бе започнал методично да мори с глад смрадливеца в спалнята за гости, Корки бе започнал да купува огромни количества готова храна за вкъщи.

Очевидно гледката на линеещия човек не само го забавляваше, но подсъзнателно го и тревожеше. Тя предизвикваше в него неистов страх от недояждане.

И така, за да запази душевното си здраве, той бе продължил да купува готова храна за вкъщи в излишък и да се наслаждава на удоволствието да изхвърля остатъците в шахтата за боклука.

Тази вечер, както се случваше много често през последните месеци, Корки изяде вечерята си на масата в трапезарията, върху която беше струпан пълният комплект от архитектурните планове на Палацо Роспо. Чертежите бяха разпечатани от дискетите на архитектурната фирма, която бе ръководила строителните работи на стойност шест милиона долара по обновяването на имението скоро след като Манхайм го бе купил.

В допълнение към новата електрическа инсталация, канализация, отопление, климатична инсталация и аудио-визуална система огромната сграда бе компютъризирана и снабдена с най-модерната система за охрана, която да може постоянно и лесно да се осъвременява. Според един от източниците на Корки системата действително бе осъвременена поне веднъж през последните две години.

Подобно на живо същество, изпаднало в лошо настроение, нощта се надигна от прогизналата си летаргия и изля раздразнението си във вятър, който засъска към прозорците и задраска по стените на къщата, сякаш с ръце, направени от клоните на дърветата, изтръска гигантската си черна мантия и заплиска плътни потоци от дъжд по стъклата.

В топлия си хол, увит в кашмирения си халат, седнал пред изобилие от китайска храна и размишляващ за полезни и вълнуващи дела, Корки Лапута рядко беше чувствал толкова уют или щастие в живота си.

Глава 43

Писмото на госпожа Макбий беше подробно и делово както винаги, но същевременно в него тонът беше приятелски и беше написано с калиграфски почерк, което го превръщаше едва ли не в произведение на изкуството и му придаваше чара на исторически документ. Седнал на бюрото в кабинета си, Итън чуваше в съзнанието си напевния глас с едва доловимите твърди шотландски нотки на икономката.

След началните любезности, в които тя изразяваше надежда, че денят на Итън е бил продуктивен и че очакването на Коледа е приповдигнало духа му също както и на нея, госпожа Макбий му напомняше, че двамата с господин Макбий ще заминат за Санта Барбара рано сутринта. Те щяха да остана там два дни на гости на сина си и семейството му и щяха да се приберат в 9 часа сутринта на двайсет и четвърти.

Тя му напомняше и че Санта Барбара се намира само на един час път на север и че е готова да отговоря на телефона, ако има нужда от съвета й. Беше написала номера на мобилния си телефон, който Итън вече знаеше, и телефона на сина си. Бе добавила и адреса на сина си, както и информацията, че съвсем наблизо до дома му, през две преки, се намира чудесен голям парк.