Лицето

В парка има много величествени стари калифорнийски дъбове — пишеше тя, — също и две обширни поляни. И на двете има място за кацане на хеликоптер, в случай че в имението възникне някаква непредвидена домашна ситуация от такъв сериозен характер, че да наложи връщането ми в стила на военен хирург.

Итън не бе очаквал, че някой би могъл да го накара да се разсмее с глас в края на този мъчителен ден. Със свежото си чувство за хумор госпожа Макбий го бе постигнала.

Тя му напомняше, че в нейно и на съпруга й отсъствие Итън поема родителските грижи за Фрик с всички произтичащи от това права и отговорности.

През деня, ако Итън трябваше да излезе, господин Сатър, главният готвач, щеше да поеме командването. Чистачките и домашните помощници щяха да вършат всичко необходимо за момчето.

След пет часа дневната смяна от домашни помощници щеше да си отиде. След вечеря господин Сатър също щеше да си тръгне.

Тъй като останалите членове на персонала, които живееха в имението, вече бяха излезли в отпуск за Коледа, госпожа Макбий съветваше Итън да се прибере, преди господин Сатър да си тръгне. Иначе Фрик щеше да остане сам в къщата, като най-близо намиращите се възрастни щяха да бъдат двамата пазачи в стаята за охраната в задния двор.

По-нататък в писмото си икономката се занимаваше с най-важния въпрос за коледната сутрин. По-рано през деня, след разговора си с момчето в библиотеката, преди да тръгне към Западен Холивуд, за да разследва Ролф Рейнърд, Итън бе повдигнал въпроса пред госпожа Макбий за коледните подаръци на Фрик.

Всяко дете би посрещнало с възторг възможността да направи колкото си иска дълъг списък от нещата, които желае, и да намери под коледното дърво всичко каквото е поръчал без изключение. На Итън обаче му се струваше, че това разваля вълнението от очакването на изненадата и дори магията на Коледа. Тъй като това щеше да бъде първата му Коледа в Палацо Роспо, Итън беше отишъл при госпожа Макбий в офиса й до кухнята, за да я попита дали би могъл той лично да остави подарък за Фрик под елхата.

— Господ да ви благослови, господин Труман — отвърна тя, — но това не е добра идея. Може да е по-добра от това да се застреляш в крака, за да видиш какъв ще е ефектът от куршума, но не особено.

— Защо? — учуди се той.

— Всеки член от персонала получава щедра премия за Коледа, както и нещо дребно, но лично от „Нейман Маркус“ или „Картие“…

— Да, така пише във вашите Стандарти и практики — рече Итън.

— На персонала не е разрешено да си разменя подаръци, защото сме толкова много, че пазаруването би отнело прекалено много време и средства…

— Това също го пише във вашите Стандарти и практики.

— Много съм поласкана, че сте ги запомнили толкова добре. Тогава сигурно ще си спомните и че на персонала не е разрешено да дава подаръци на членовете на семейството главно защото семейството има щастието да притежава всичко, което би могло да поиска, но също и защото господин Манхайм гледа на труда, който полагаме, и на дискретното ни отношение към личния му живот, когато разговаряме със странични хора, като на подаръци, за които той изпитва благодарност ежедневно.

— Но това, че момчето прави списък и знае, че всичко, което е в списъка, ще бъде под елхата в коледната сутрин — това изглежда прекалено подредено и предвидимо.

— Кариерата на една голяма звезда е често неотделима от личния й живот, господин Труман. А в такава широкомащабна и сложна сфера, като тази на господин Манхайм, единствената алтернатива на реда е хаосът.

— Навярно е така. Но е много студено. И тъжно.

Госпожа Макбий сниши глас и заговори с чувство:

— Вярно, тъжно е — призна тя. — Момчето е голяма душичка. Но не можем да направим повече за него, освен да бъдем особено внимателни и да го съветваме и поощряваме, когато помоли за това или когато е ясно, че се нуждае от това, но си мълчи. Един неочакван подарък за Коледа би зарадвал Фрик, но баща му няма да е доволен.

— Правилно ли разбирам, че няма да е доволен по друга причина, която не е включена в споменатите в Стандарти и практики?

Госпожа Макбий замълча задълго, сякаш мислено преглеждаше някакъв много по-дълъг вариант на Стандарти и практики от този, който тя раздаваше в папка на всички служители.

Най-сетне тя проговори: