Маскарад

— Искаме места вътре. Ние не пътуваме на покрива.

— Непременно, госпожо. Извинете, ей сега ще коленича в калта, за да стъпите на гърба ми, като се качвате.

Кандо Режи кимна доволен, когато каретата се отдалечи. Зарадва се, че все още има възпитани и учтиви хора на този свят.

Трудно, с много викове и разплитане на въжетата високо горе успяха да спуснат фигурата на сцената.

Човекът беше подгизнал от боя и терпентин. Множащата се тълпа от безделничещ в момента персонал и кръшкачи от репетициите се струпа около него.

Агнес приклекна, разхлаби яката му и се опита да размотае въжето, което се бе увило около шията и едната му ръка.

— Някой познава ли го?

— Това е Томи Крипс — представи го някакъв музикант. — Рисува декори.

Томи изпъшка и отвори очи.

— Видях го! — изфъфли. — Беше страшно!

— Какво видяхте? — не разбра Агнес.

Веднага й се стори, че се е натрапила в чужд разговор, защото наоколо се надигна врява.

— И Гизела каза, че го е видяла миналата седмица!

— Той е тук!

— Пак се започна!

— Всички ли сме обречени

?! — изписука Кристина.

Томи Крипс се вкопчи в ръката на Агнес.

— Има лице като смъртта!

— Кой?

— Призрака!

— Какъв при…

— Само бяла кост! И няма нос!

Две балерини припаднаха, но много внимателно, за да не си изцапат дрехите.

— Тогава как… — подхвана Агнес.

— И аз го видях!

Всички се озърнаха като по даден знак.

Застаряващ мъж крачеше по сцената. Носеше вехта театрална шапка и чувал на едното си рамо, а със свободната си ръка правеше ненужно подчертаните жестове на човек, който разполага с потресаващи сведения и гори от нетърпение да смрази с тях всички наоколо. В чувала като че имаше нещо живо, защото се мяташе насам-натам.

— Видях го! О-о-о-о, да! С широкото му черно наметало и бялото лице без очи, само с две зейнали дупки! О-о-о-о! И…

— Маска ли е носил? — уточни Агнес.

Старецът се запъна и я стрелна с отровния поглед, запазен за всички досадници, които упорстват да натрапват здравомислие тъкмо когато всичко става интересно смахнато.

— И нямаше нос! — продължи, сякаш не я чуваше.

— Ами аз точно това казах — промърмори доста раздразнено Томи Крипс. — Обясних им. Те знаят.

— Ако е нямал нос, как е помири… — започна Агнес, но никой не я слушаше.

— Ти спомена ли за очите? — попита старецът.

— Ей сега щях да кажа и за тях! — сопна му се Томи. — Да, имаше очи като…

— Все пак за някаква маска ли си говорим? — намеси се отново Агнес.

Този път всички се вторачиха в нея, както някои зяпат уфолозите, изтърсили: „Ей, ако си засенчите очите с длан, ще видите, че това все пак е ято гъски!“

Мъжът с чувала се прокашля и подхвана нова атака.

— Да, бяха те като огромни дупки… — Личеше обаче, че са му развалили удоволствието. — Ами като огромни дупки — повтори кисело. — Това видях. И нямаше нос, бих добавил, благодаря за вниманието.

— Значи пак е Призрака! — възкликна един сценичен работник.

— Изскочи иззад органа — вметна Томи Крипс. — Докато се опомня, въжето се омота около врата ми и увиснах с главата надолу!

Трупата впи погледи в стареца с чувала, сякаш очакваха да надцака тази изява с по-силен коз.

— Грамадни, черни, зейнали дупки — заинати се той.

— Добре, добре, какво става тук?

Някой излезе властно иззад кулисите. Дългата черна коса бе сресана старателно, за да добие небрежно артистичен вид, но лицето под нея имаше деловото изражение на изпечен организатор. Той кимна на човека с чувала.

— Какво зяпате, господин Хаван?

Старецът сведе поглед.

— Господин Салзела, знам аз какво видях. Много неща забелязвам, всеизвестно е.

— Да, стига да се виждат през дъното на бутилката. В това не се съмнявам, стар окаянико. Какво е сполетяло Томи?

— Беше Призрака! — отвърна Томи възрадван, че е приковал пак вниманието. — Връхлетя ме ненадейно, господин Салзела. И май кракът ми е счупен — добави припряно, защото внезапно осъзна шанса да изкрънка почивка.

Агнес очакваше новодошлият да прихне: „Призраци ли? Те не съществуват.“ Такова лице имаше.

Но той промълви:

— Пак ли вилнее? И къде изчезна после?

— Не видях, господин Салзела. Просто тъй се отнесе нанякъде!

— Искам неколцина от вас да пренесат Томи в бюфета — нареди Салзела. — И някой да повика лекар…

— Кракът му не е счупен — намеси се Агнес. — Но въжето му е ожулило лошо кожата на шията, пък и си е залял едното ухо с боя.

— Госпожице, вие пък какво разбирате от тия неща? — троснато попита Томи, който беше наясно, че пълното с боя ухо не му открива светлите перспективи на счупения крак.

— Аз… ъ-ъ… съм се обучавала — смотолеви Агнес и побърза да добави: — Но шията му е много лошо ожулена. Разбира се, може и да страда от закъснял шок.

— В такива случаи се дава бренди, нали? — живна Томи. — Няма ли да сипете малко насила през стиснатите ми устни?

— Благодаря ти, Пердита — рече Салзела. — Останалите вървете да си вършите работата.

— Големи черни дупки — заяви господин Хаван. — Големи и черни.

— Да, господин Хаван, благодаря и на теб. Ще помогнеш на Рон да заведе господин Крипс в бюфета, нали? Пердита, ела насам. И ти, Кристина.

Двете момичета пристъпиха към музикалния ръководител.