Маскарад

Преброи вратите и накрая опита да отвори една.

— Мога ли да ви помогна, госпожи?

Обърнаха се. Дребничка възрастна жена се бе доближила безшумно зад гърбовете им. Държеше поднос с напитки.

Баба й се усмихна. Леля Ог пък се засмя при вида на подноса.

— Само се питахме — подхвана Баба, — кой ли в тези ложи обича да затваря завесите?

Подносът затрепери.

— Ей, да го взема ли аз? — предложи Леля. — Ще разлеете нещо, ако не внимавате.

— Какво знаете за Осма ложа? — попита жената.

— А, значи е Осма ложа… — проточи Баба. — И аз тъй преброих. Трябва да е тая, нали?…

— Недейте, моля ви…

Баба пристъпи напред и хвана дръжката.

Вратата беше заключена.

Подносът се озова в гостоприемните ръце на Леля.

— Е, благодаря, нямам нищо против… — започна тя.

Жената задърпа Баба за ръката.

— Недейте! Ще причините ужасно нещастие!

Баба рязко протегна ръка.

— Ключа, госпожо!

Зад нея Леля се запознаваше с чаша шампанско.

— Не го ядосвайте! И без това сме твърде зле!

Личеше, че жената е много уплашена.

— Желязо — изсумтя Баба и пак натисна дръжката. — Магията не действа на желязото…

— Чакай да опитам. — Леля застана малко неуверено до нея. — Дай ми от твойте игли за шапка. Нашичкият Нев ме научи на разни хитрини…

Пръстите на Баба посегнаха към шапката, но очите й се взряха в набръчканото лице на госпожа Плиндж. Отпусна ръката си.

— Не. Май засега ще оставим нещата каквито са…

— Не знам какво става… — хълцаше госпожа Плиндж. — Никога не е било така…

— Духай силно — нареди Леля, подаде й поизцапана носна кърпичка и я погали нежно по гърба.

— … нямаше ги тези убийства… той искаше само място, откъдето да гледа представленията… за да се чувства по-добре…

— За кого си приказваме? — поиска да знае Баба.

Леля Ог я погледна настойчиво над главата на жената. С някои положения се справяше по-добре от приятелката си.

— … отключваше ми за един час всеки петък да почистя и вътре винаги намирах бележчица с благодарност или извинение, че по креслото са паднали парченца шоколад… и какво лошо имаше в това, питам…

— Я пак се изсекни — посъветва я Леля.

— … а сега хора падат като мухи от тавана… казват, че той бил виновен, но аз си знам, че никому не желае злото…

— Разбира се — благо я подкрепи Леля.

— … и колко пъти съм ги виждала да се озъртат към ложата… Олекваше им, че и той ги гледа… но после горкият господин Хаван беше обесен. Само погледнах на другата страна и шапката му падна…

— Ужасно е да има такива случки — потвърди Леля Ог. — Как се казваш, мила?

— Госпожа Плиндж — изхлипа жената. — Падна точно пред мен. Веднага я познах…

— Госпожо Плиндж, според мен е най-добре да ви отведем в дома ви — намеси се Баба.

— Ами! Трябва да обслужвам всички тези дами и господа! Освен това е опасно да се прибирам вкъщи в този час… Уолтър ме придружава, но днес трябва да остане до късно… ох…

— Духай силно — напомни Леля. — Намери крайче, дето не е подгизнало.

Чу се рязък пукот. Баба Вихронрав бе сплела пръсти и изпъна ръце напред.

— Опасно, а? Не можем да позволим да се разстройвате тъй. Аз ще дойда с вас до дома ви, а госпожа Ог ще се погрижи за всичко тука.

— … само че аз трябва да обслужвам ложите… да поднеса всички тези питиета… готова съм да се закълна, че допреди малко бяха на подноса…

— Госпожа Ог се справя чудесно с питиетата — заяви Баба и опари с поглед Леля.

— Ами да, в пиенето няма никакви тайни за мене — съгласи се Леля и безсрамно опразни последната чаша. — Особено в таквоз пиене.

— … ами моят Уолтър? Ще се поболее от тревога…

— Уолтър вашият син ли е? — уточни Баба. — Барета ли носи?

Жената кимна.

— … ами аз винаги се връщам да го прибера, когато окъснява…

— Връщате се да го приберете… а после

той

ви придружава до вкъщи? — промърмори Баба.

— Защото… той е… той е… — Госпожа Плиндж се посъвзе. — Той е добро момче — натърти предизвикателно.

— Не се съмнявам — увери я Баба.

Внимателно свали малкото бяло боне от главата на госпожа Плиндж и го връчи на Леля, която го натъкми на косата си и добави малката бяла престилчица около кръста си. Това им е хубавото на черните дрехи. Можеш да си едва ли не всякаква в тях. Старша Света майка или Мадам на нощно заведение — всичко е въпрос на стил. Зависи от дребните допълнения към дрехите.

Нещо щракна. Обитателят на Осма ложа бе залостил и с резето. После се чу лекото чегъртане на стол, наместен под дръжката на вратата.

Баба се усмихна и хвана госпожа Плиндж под ръка.

— Ще се върна по-скоричко — обеща на Леля, която кимна и ги съпроводи с поглед.

В края на коридора откри малка ниша, която побираше табуретка, плетивото на госпожа Плиндж и тесничко, но чудесно натъпкано барче. А на лакирана махагонова лавица видя редица звънчета на пружини.

Няколко вече подскачаха и звъняха гневно.

Леля първо си сипа малко джин, после още малко джин и с искрен интерес се зае да проучва бутилките.

Раздрънча се поредното звънче.

Имаше огромен буркан пълнени маслини. Леля си гребна една шепа и издуха тънкия слой прах от бутилка портвайн.

Едно звънче падна от пружината си.

Някъде в коридора се отвори врата и младежки глас изкрещя:

— Ей, прислужничката, къде са ни чашите!

Леля опита на вкус портвайна.