Маскарад

— Досега — промълви след миг — все някой трябваше да възкликне „Но защо, Салзела?!“. Честно казано, писна ми аз да играя цялата сценка.

Ведър осъзна, че е отворил уста.

— Аз щях

да го кажа.

— О, добре. В такъв случай би трябвало да отвърна горе-долу следното — защото така ми се искаше. И защото много обичам парите, откровено казано. Но още повече… — той вдиша с пълни гърди — … мразя операта, ама наистина. Не бих искал да се разгорещявам прекомерно, но се страхувам, че операта е просто непоносима. И ми дойде до гуша. Щом тъй и тъй съм приковал вниманието ви, позволете ми да споделя, че тя е окаяна, самовлюбена, абсолютно неправдоподобна, безполезна форма на изкуството, същинско прахосване на чудесна музика, направо е…

Нещо зафуча от едната страна на сцената. Полите на костюмите се развяха. Надигна се прахоляк.

Андре се озърна. До него бе заработила машината за вятър. Ръчката се въртеше сама.

Салзела също се обърна да види какво са зяпнали останалите.

Призрака бе скочил изящно на сцената. Оперната му пелерина се диплеше около него… много оперно.

Поклони се леко и извади сабята си от ножницата.

— Но ти си мър… — задави се Салзела. — О, да

! Призрак на Призрака! Напълно невероятно, грубо оскърбление на здравомислието в най-добрите оперни традиции! Дори не смеех да се надявам!

Бутна Агнес настрани и кимна щастливо.

— Ето какво може да причини операта на човека. От нея му мухлясва мозъкът, повярвайте ми, а и аз се съмнявам неговият поначало да е бил в добро състояние. Операта побърква хората. Подлудява ги, чувате ли? Ъ-хъм… Започват да се държат неразумно. Нима си въобразявате, че не съм ви наблюдавал през годините? Тя е като парник за безумие!!! Чувате ли? Безумие!!!

Двамата с Призрака закръжиха по сцената.

— Нямате представа, уверявам ви, какво е да си единственият нормален човек в тази лудница!!! Вие вярвате на всичко!!! Предпочитате да се заблуждавате, че призрак може да се озове на две места едновременно, вместо просто да допуснете, че са двама!!! Дори Хаван си помисли, че може да ме изнудва!!! Ровичкаше там, където не биваше!!! Е, разбира се, наложи се да го убия, за да го опазя от собствената му глупост. Тук дори изтребителите на плъхове полудяват!!! А Подкоп… защо не си беше забравил очилата както обикновено, питам ви?

Замахна със сабята. Призрака отби удара.

— А сега ще се бия с вашия Призрак — отбеляза Салзела и нападна с порой от удари. — И както ще забележите сами, нашият Призрак всъщност не знае що е фехтовка… защото е виждал само сценичен бой, нали разбирате… където единствената цел, разбира се, е да налагаш острието на противника с подходящ звън на метал… за да умреш много драматично само защото той извънредно предпазливо е промушил острието си под мишницата ти…

Призрака отстъпи по принуда под безмилостния натиск и се спъна заднешком в безчувственото тяло на Кристина.

— Видяхте ли? — вметна Салзела. — Ето какво става, щом вярвате в операта!!!

Посегна надолу светкавично и смъкна маската от лицето на Уолтър Плиндж.

— Как може, Уолтър!!! Ти си лошо

момче!!!

— Извинявайте, господин Салзела!

— Виж как те гледат всички!!!

— Извинявайте, господин Салзела!

Маската се сви на топка в пръстите на Салзела. Той пусна остатъците на пода и насила издърпа Уолтър да стане.

— Е, оперна трупа, този ви е късметчето!!! Този

е вашият Призрак!!! Без маската е обикновен идиот, който с мъка си връзва обувките!!! А-ха-ха-ха!!!! Ъ-хъм… Ти си виновен за всичко, Уолтър Плиндж…

— Да, господин Салзела!

— Не.

Салзела се озърна.

— Никой не би повярвал на Уолтър Плиндж. Защото дори Уолтър Плиндж не е наясно с онуй, което Уолтър Плиндж е видял. Дори майка му се плашеше, че той може да е убиецът. Защото хората са готови да допуснат какво ли не за един Уолтър Плиндж.

Нещо потропваше ритмично.

Капакът до краката на Салзела се отмести.

Бавно се показа островърха шапка, последвана от цялата Баба Вихронрав със скръстени на гърдите ръце. Тя изгледа сурово Салзела, докато подвижната част от сцената се наместваше с щракане. Ботушът й престана да отбива такт по дъските.

— О, гледай ти… Лейди Есмерелда, а?

— Повече няма да съм лейди, господин Салзела.

Той се взря за миг в островърхата шапка.

— Значи вече сте вещица?

— Тъй си е.

— Сигурно сте зла вещица?

— По-лоша от зла.

— Но това — натърти той — е сабя. Всеизвестно е, че вещиците не могат да правят магии на желязото и стоманата. Махнете се от пътя ми!!!

Острието изсъска.

Баба рязко изопна ръка. Мярнаха се стомана и плът, после…

… тя стискаше острието.