Натоварени със зло

Клиентът обаче все още не беше готов за работа. Той се въртеше в креслото, подсмърчаше, шумно дишаше през зъби заради болката и често поднасяше към лицето си вече изцапана мокра кърпичка. На масата пред него не се забелязваха никакви тезиси — или не беше успял да ги извади още, или пък знаеше всичко наизуст.

Главата ми се пръскаше от болка, особено дясната страна, а когато я докоснах внимателно, разбрах, че цялата, заедно с шията, е омотана с дебел слой бинт.

Гръмна гласът на Демиурга:

— Между другото, откъде имате пистолет?

Клиентът издекламира с достойнство:

— Всяка истинска идея трябва да умее да се защити. Иначе не струва пукната пара.

След това шумно смръкна кървавите си сополи.

Телефонът над многострадалната ми глава изквака. Вдигнах слушалката.

— Приемете моите поздравления, Сергей Корнеевич — каза Демиургът. — Получихте контузия по време на службата си при мен. Трябва да знаете, че това ще бъде оценено по достойнство. Ще ви помоля обаче занапред да се справяте без да давате воля на ръцете си. Виждате, че аз успявам!

— Да — казах аз.

— А сега — каза Демиургът, — се разпоредете клиентът да започва. И по-кратко.

Аз поставих слушалката и се обърнах към клиента:

— Моля, започвайте. И се постарайте да бъдете по-кратки.

8. Разказват, че когато пред другаря Сталин показвали за пръв път току-що направения филм „Незабравимата 1919-та“, атмосферата в залата с всяка минута ставала все по-напрегната. На екрана другарят Сталин преминавал спокойно, без да бърза, от една историческа ситуация в друга и ощастливявал революцията със своите единствено правилни решения, а наоколо се суетял Владимир Илич и постоянно повтарял загрижено: „По този въпрос трябва да се посъветваме с другаря Сталин.“ Всичко вървяло както трябва, лицето на Вожда, седнал както обикновено малко по-назад заедно с угасената си лула, пораждало у присъстващите все по-тревожни предчувствия. Когато филмът свършил, другарят Сталин се надигнал тежко от мястото си и без да погледне никого, казал напористо: „Всичко това не беше така. Съвсем не беше така.“

9. Та такива ми ти работи значи: Това не беше така, съвсем не беше така.

10. Йоханаан Богослов се родил в една и съща година с…

Дневник, 16 юли

Тази сутрин, като се връщах от столовата, някакъв младок, който тичаше по големия коридор, налетя отгоре ми. Изглеждаше като типичен храст — целият облечен в зелено и петнисто, бос и главата му пълна с репеи. Блъсна се в мене с такава сила, че репеите се разхвърчаха навсякъде, и взе да ме разпитва къде да намерел Г. А. Аз отначало не исках да го осведомявам по въпроса, защото знаех, че Г. А. сега си седи в кабинета и проверява нашите тест-програми, но храстът шумеше, вълнуваше се, махаше с клони и всеки миг беше готов да заплаче. Дясната му буза беше забележимо по-пълна и по-румена от лявата, затова ми стана жал и аз се съсредоточих върху него. В дълбокия кладенец на душата му кипеше само безпокойство, граничещо с отчаяние и затова го отведох при Г. А.

Вече бях забравил за това произшествие, когато Г. А. влезе неочаквано при мене и произнесе обичайната си фраза: „Придружете ме, Княже.“

Лицето на Г. А. не изразяваше нищо друго, освен характерното за него благоразположение. Докато вървяхме по булеварда, той не се уморяваше да кима наляво и надясно и да поздравява всеки срещнат и стигнат, а веднъж даже се спря да поприказва с някаква гримирана петдесет годишна старица, но аз чувствах (дори и без да се концентрирам), че той е разтревожен, и то силно разтревожен, много по-силно от обикновено. Тогава си спомних за оня храст и попитах Г. А. защо е идвал да го търси. Той ми отговори, че скоро сам ще разбера всичко и ние влязохме в градския съвет.

Отидохме направо в кабинета на кмета, а там явно ни чакаха, защото секретарката веднага и без излишни приказки отвори вратата пред Г. А.

Кметът вече идваше срещу нас по застланата пътека и с най-разнообразни жестове изразяваше радушие. (На мен ми каза: „Помня те, ти си Вася Козлов“. Ние с Г. А. не го поправихме.) Кметът също беше разтревожен и това също можеше да се види с невъоръжено око. Те с Г. А. седнаха един срещу друг от двете страни на бюрото, а аз скромно се настаних до стената. Тогава направих конспект и на разговора, който последва и тук го предавам достатъчно близко до оригинала.

Кметът заговори нещо за времето, но Г. А. веднага го прекъсна деликатно — потупа го по ръката и каза: „Чувам слухове, че се готви някаква акция против Флората. Вярно ли е?“

Кметът веднага престана да се усмихва радушно, отмести погледа си и започна да мънка в смисъл, че да, има някои съображения по този повод. „Аз чух, че имате намерение да ги прогоните?“ каза Г. А. Кметът измънка в този смисъл, че дали ще ги гоним или няма, това е отделен въпрос, но има мнение да ги помолим — и от самия град, и от околностите, и въобще. „Ами ако не се съгласят?“ — попита Г. А. „Тъкмо там е работата я!“ — каза разпалено кметът.