Натоварени със зло

Г. А. попита кой се е захванал с това и защо така из един път. Кметът отговори, че във връзка с тая трижди проклета Флора отдавна го притискат от всички страни, а сега след тоя трижди проклет концерт на стадиона, сякаш всички са побеснели. Г. А. каза, че според неговите сведения на концерта не е станало нищо особено. Кметът възрази: все пак, четирима контузени, строшили са стъкла за около пет хиляди, преобърнали автобус, смачкали две коли — груба сметка към петнадесет хиляди.

Г. А. Какво общо има това с Флората?

Кметът. Било е пълно с флорове. И четиримата пострадали са флорове.

Г. А. Нали там не е имало само флорове? Имало е студенти, работническа младеж, войници. Имало е и „бодливци“.

Кметът. „Бодливците“ отдавна са се изпарили, а твоите флорове са подръка. Набиват се в очите на всички и им пречат да живеят.

Г. А. се осведоми на кого персонално флоровете пречат да живее. Стана ясно, че главният противник на крайградската Флора е началникът на отдел „Просвета“ Ребека Самойловна Гинсблит. Не стига дето тя самата мята гръм и мълнии, ами отгоре на това и настървените родители я дразнят и я насъскват. Флората привлича децата като магнит. Бягат от къщи, бягат от училище, бягат от спортните лагери. Ужасни маниери, ужасни дрехи, ужасни нрави, нищо не четат, даже телевизия не гледат. Маса сексуални проблеми. Страшни неща стават в тази област. И наркотици! Ето, това е най-страшното!

Следва милицията. Те твърдят, че половината от всички хулигански прояви и три четвърти от дребните кражби в града за последните две години са работа на флоровете. Въобще, Флората ежедневно и ежечасно поражда престъпност. Освен това, върху милицията оказват натиск от заводите, заради текучеството и самоотлъчките сред младите работници, от клубовете, от комсомола, от домсъветите, а също и ветерани, отрядници, арендатори и други разни. Над две години вече всичко това се трупа на гърба на кмета, а сега сякаш всички са били държани на въже и той, кметът, се страхува, че всеки момент може да се стигне до насилствени действия, нещо, което той, кметът, не понася и няма намерение да понася. Той, ако искате да знаете, може и оставка да подаде в една такава ситуация, тъкмо наближава и сесия…

Г. А. В никакъв случай не трябва да подаваш оставка. Не трябва да кършиш ръце от мъка и печал. Ти си кмет и си длъжен да контролираш ситуацията. Ти си първият човек в града, ти си лицето на града. Затова са те избрали. Ако отстъпиш пред тези екстремисти, ще се опозориш пред цяла Русия и пред целия свят.

Кметът. Мене няма какво да ме убеждаваш. Опитай се да убедиш тях.

Г. А. За това не се безпокой. Аз пък искам да бъда спокоен, че няма да ме подведеш ти.

Кметът. За тебе може да са екстремисти, но това са ми най-близките помощници, имам още много да работя с тях, а без тях съм като без ръце. Ако искаш да знаеш, най-страшни са родителите! С тях не можеш да си поговориш както си говорим ние с тебе или, да кажем, с Ребека. На тях логиката не им действа!

Г. А. Ребека също не е лесна. Между другото, за нея Флората е само предлог. Тя се цели много по-далече.

Кметът. Знам. В тебе се цели.

Г. А. (Поглежда демонстративно към мен.) Тихо, тихо, Пьотр! Деван лез анфан

23

!

Кметът отново завърта разговора към това колко му е трудно. Наближава есенната сесия на съвета. Разни люде искат намаление на регионалния данък. Договорът с грузинците вече е сключен, а проектът още не е готов. През ноември в обсерваторията ще има европейска конференция, ще дойде самият Делонж, а къде ще ги настаняваме? Стария хотел съборихме, новия още не сме го построили и до половината. И така нататък. С една дума — тъкмо си е време човек да подаде оставка. Г. А. се смее, потупва го по ръката, но продължава да се тревожи както преди. Виж на кмета явно му олекна. Сигурно просто е нямал на чие рамо да поплаче.

Г. А. Значи, разчитам на тебе!

Кметът. Кмет помага, но в кошара не вкарва.

Двамата се смеят. В този момент в кабинета се напъхва някакъв деятел с папка под мишницата. Дългуч, косата му бяла като сняг, а лицето младежко, остро и червено като на индианец. Облечен безупречно. Одеколонът му сигурно се усеща из цялата сграда. В началото ми допадна, още повече, че се включи в разговора от движение, и то на страната на Г. А. Пред него Г. А. изобщо не си отвори устата, а той изсипа пред кмета същите безотказни аргументи: лицето на града, срам пред цяла Европа, няма защо с бездействие да се поощряват кресльовците и паникьорите. Дори добави към тях и някои почтителни, но твърди упреци към „господин кмета“: не може да се проявява нерешителност, колебанията са залог за поражение, отдавна е време да удари по масата и да покаже кой е истинският стопанин на града.