Небесни псета

Образите мигат, трепкат като свещици на вятъра всеки път, когато той се напряга, за да заздрави връзката. Всеки кратък допир с този свят му носи капчица познание, вкуса на разбирането. Чуждото става близко, докато той събира трошица по трошица познанието в главата на онези, които са го призовали. И на него му се припомня, че колкото и време да измине, всъщност не се променя почти нищо. Дълбоко в себе си човешката природа си остава същата: глад, нагон, ламтеж за власт.

Злото е вековечно. И също огладнява.

Връзката се накъсва, разпада се.

Отново се спуска мрак.

В мрака на дъга се извива ослепителна светлина. В началото смътно, сетне все по-силно той чува в далечината изпълнените с благоговение гласове, които го викат и зоват. Нова връзка, засега най-добрата. С пукот го пронизва мощен поток електричество и той вижда през нови очи, които обаче не са човешки. Той разбира: твърде рано е — пътят към това да се върне изцяло към човешката плът трябва да бъде проправян бавно. Налага се да прояви търпение.

Пресяга се със стародавния си ум и се докосва до този, другия ум. Спомените изникват като любимо ухание, което дълго е кътал в себе си. Връзката е установена чрез един от неговите Слуги — бездушен и глупав, ала верен до гроб и неимоверно силен. Той начаса се потапя в съществото и ликуващ, си възвръща почти забравеното усещане за вещественост. Под покритите с люспи крайници потрепват мускули. Порастват му нокти, които раздират въздуха. От устата му без устни изниква раздвоен език, който вкусва хладната нощ.

Той се пресяга между краката си и за миг разочарован, открива само увиснала люспеста кожа. Неговите Слуги са безполови, разбира се, и на него за кратко му домъчнява за тях. Но по-късно ще има време и за това. Много, много време. Пищните наслади на човешката плът трябва да почакат, но той знае, че от това предвкусване те ще са още по-шеметни.

В нозете му е оставен обреден съсъд с жертвоприношение — кръв, още топла-топла. Той се навежда и лочи като пес, а после изтласква със зурла празната съдина.

Иска, домогва се, трябва да получи още и още.

Призивните гласове пеят ли пеят околовръст, кънтят край него и вътре в съзнанието му. Понеже знаят каква кръвожадност ще го обземе, онези, които го викат, благоразумно са се отдръпнали от Слугата, макар и да продължават да напяват.

Той обаче не е сам в помещението.