Некромантът

— Ти ми обеща свят — каза сериозно Вирджиния Деър. — И по-добре да спазиш обещанието си — добави тя. — Научих и други мелодии от онзи ловец на плъхове, и повярвай ми, не би ти се искало да ги изсвиря.

Магьосника направи опит да се засмее.

— Брей, това звучи почти като заплаха… — започна той.

— Заплаха е — каза тя, а после се ухили. — Всъщност нещо повече от заплаха. Обещание е.

Глава 18

Гарваните видяха как слабичка женска фигура излезе от сенките, прилепила към устните си дълга дървена флейта.

Доловиха смътна следа от звук — по-скоро усещане в костите си, отколкото вибрация във въздуха. Древните им инстинкти ги накараха да се издигнат нагоре — все по-високо и по-високо, надалеч от смъртоносния шум.

От тази огромна височина загледаха как кукубутите падат като трева, приведена от вятъра. И видяха Дий и жената да крачат между телата, без да бързат, измъквайки се от този хаос.

В своето Сенкоцарство Один наблюдаваше двамата през очите на гарваните. Коя бе тази жена и как бе повалила кукубутите в безсъзнание?

Древния се намръщи и опита да се съсредоточи върху нея. В тази жена имаше нещо, което му се струваше почти познато. Тя очевидно бе съюзница на Дий и притежаваше един от древните артефакти на силата.

И ето че името внезапно нахлу в ума му заедно с порой от горчиви спомени. Той отметна глава назад и зави радостно. Вирджиния Деър: една от малкото безсмъртни, които бяха убили господаря си и бяха останали живи. Той бе познавал нейния господар и го смяташе за свой приятел. Сега можеше да отмъсти едновременно за смъртта на любимата си и на приятеля си.

— Доведете ми Дий — нареди той на гарваните. — Убийте жената.

Високо над града Хугин и Мунин последваха безсмъртните човеци, а Древния гледаше през очите им.

Глава 19

— Отначало, като я видяхме, я помислихме за Скати — рече Джош.

— Ифа от Сенките — каза Пернел. — Близначката на Скатах.

— По-малка ли е или по-голяма? — попита Джош. Той самият беше двайсет и осем секунди по-млад от сестра си и макар че беше с цяла глава по-висок, още се чувстваше като малко братче.

Пернел и Джош бяха слезли по аварийната стълба и сега стояха в уличката зад книжарницата и чакаха Никола да дойде при тях.

— Ами зависи кого питаш — рече Пернел с усмивка. — Скатах казва, че тя е по-голямата, а Ифа твърди, че тя е родена първа.

Никола се появи на върха на стълбата и започна да слиза. Движеше се бавно и тромаво заради дървената кутия, привързана към гърба му.

— Скати никога не е споменавала нищо за сестра — каза Джош. Тази мисъл му се струваше невероятна. Той дори не можеше да си представи някога да крие съществуването на своята сестра-близначка.

— Е, те са се скарали жестоко преди време. Имало едно момче, което и двете обичали — Кухулин, Ълстърската хрътка25. И въпреки името си, той бил стопроцентов човек.

— И какво станало? — попита Джош.

— Той умрял — каза кратко Пернел, после въздъхна. — Скати не иска да говори за това, но Кухулин умрял като герой. Сестрите се обвиняват взаимно за това, макар че доколкото мога да преценя, вината не е изцяло на нито една от тях. Кухулин бил млад и вироглав. Никой не можел да го командва. Освен това бил един от най-великите воини, живели някога, и последният, който е бил обучаван и от Ифа, и от Скатах. Сестрите не си говорят от много дълго време. Отначало Скати останала в Европа и в двете Америки, а Ифа заминала на юг в Африка, където започнали да я тачат като богиня. После отпътувала на изток, в Ориента, където сега прекарва по-голямата част от времето си. Съмнявам се, че са се срещали през последните четири-пет века.

— Ифа ли е била виновна за смъртта на Ку… Ку…

— Кухулин.

— За неговата смърт? — попита Джош.

— Толкова, колкото и Скатах. Ако двете се бяха били редом с него, той нямаше да загине.

Никола стигна до края на стълбата и Пернел и Джош му помогнаха да слезе по последните стъпала. Той се подпря на стената, дишайки тежко, и Джош изведнъж осъзна, че Алхимика е вече старец. Изгледа внимателно Фламел и му стана ясно колко са го състарили събитията от последната седмица — ниско остриганата му коса вече бе почти снежнобяла, а бръчките се бяха врязали дълбоко в челото и бузите му. Вените върху обратната страна на дланите му изпъкваха и кожата бе покрита със старчески петна. Джош се обърна да погледне Вълшебницата. Тя също бе остаряла, макар и не толкова драматично като съпруга си. Пернел усети, че момчето я зяпа, и усмивката й стана тъжна. Тя протегна ръка и опря показалец в гърдите на Джош. Под тениската му прошумоля хартия.

— Ако не си върнем Сборника, за да подновим магията за безсмъртие, ще умрем от старост до броени дни. — Изведнъж зелените й очи плувнаха в сълзи. — Първо — Никола, а после — и аз.

Джош усети как сърцето му се свива. Макар да нямаше вяра на Никола и да не бе сигурен какво изпитва към Пернел, мисълта за смъртта им го изпълни с ужас. Двамата със Софи имаха нужда от семейство Фламел.

— Трябва да си върнем „Книгата на Авраам Мага“ — повтори Пернел.

— Сборника е у Дий — каза Джош. — Той сигурно вече го е предал на господарите си.

Никола поклати глава.