Невидимият пазител

Замисли се за Виктор. За скъпия й Виктор, разплакан като дете, докато гледаше как тя целува друг през стъклата. За Виктор, който реставрираше стари мотори, за да възроди изгубеното минало, за Виктор, който живееше в къщата на майка си, госпожа Хосефа, наречена Ла Толоса, майсторка на чанчигори. За Виктор, който бе попаднал от властната си майка на тираничната си съпруга. За пристрастения към алкохола Виктор, който бе имал достатъчно воля, за да остане трезвен цели две години. За Виктор, мъжът между двайсет и пет и четирийсет и пет години, разгневен на аматьора, имитиращ неговия почерк. За Виктор, вманиачен по идеала за чистота и нравственост, който Флора му бе внушила, за мъжа, установил пълен контрол над своите страсти, за убиеца, направил решителна крачка и привел в изпълнение грандиозен план, за да обуздае страстите, желанията, дръзките погледи на момичетата и мръсните помисли, които те будеха у него със своето безсрамие и непрестанното си излагане на показ. Може би известно време бе опитвал да замъгли фантазиите си с алкохол, но бе дошъл момент, когато желанието се бе оказало така неудържимо, че след едната чаша бе наливал втора, после трета, за да заглуши вътрешните гласове, които са го умолявали да освободи желанията си. Своите вечно потискани желания.

Но алкохолът бе успял единствено да го отдалечи от Флора — едновременно се бе родил и бе умрял, защото наред с избавлението от тираничното присъствие, което го бе потискало, задължавайки го да потъпква своите импулси, бе прекъсната и пъпната му връв с единствената връзка с жена, която смяташе за чиста, и с единствения човек, който можеше да го възпре. Бе сигурна, че Флора е забелязала нещо, тя, деспотичната кралица, на която не убягва нищо… Невъзможно бе да не е осъзнала, че дълбоко в душата си Виктор крие демон, който се е борел да го подчини и който често е успявал. Знаела го е, разбира се. Несъмнено го е знаела, когато онази сутрин й бе занесла сладката, открита върху трупа на Ан. Начинът, по който я взе в ръце, душейки я и дори опитвайки я, показваше убеждението й, че това е най-ясният и безпогрешен подпис на човека, отдал почит на традицията, на реда и на нея самата.

Амая се запита колко ли време й бе отнело да смени брашното, след като тя бе излязла през вратата, в кой момент бе започнала да крои плана за прелъстяването на Монтес и кога се бе уверила напълно в подозренията си. Наистина ли бе чакала потвърждение от лабораторията, или вече знаеше, когато опита чанчигорито, когато откриха Ан мъртва, когато седеше на масата на леля им и оправдаваше престъпленията? Или това бе само театър, за да провери реакцията на Виктор?

Склонът се изкачваше в противоположна на шосето посока, плътният мирис на смола изпълни ноздрите и раздразни очите й, а оскъдната светлина на фенерчето полека гаснеше, докато накрая не я остави в абсолютно непрогледна тъмнина. Остана неподвижно няколко секунди, докато очите й свикнаха с липсата на светлина, след което съзря някакво блещукане между дърветата. Тогава, сред пълната тъмнина, видя характерните танцуващи отблясъци на фенера, който Флора носеше и местеше от дърво на дърво, предизвиквайки сред гъсталака ефект на фотографска светкавица. Тръгна към мястото, откъдето идваше светлината, с протегнати напред ръце и помагайки си с екрана на мобилния, който едва осветяваше краката й и гаснеше на всеки петнайсет секунди. Пристъпвайки внимателно, опита да върви по-бързо, за да не изгуби светлинната диря на Флора. Чу шум зад гърба си и когато се обърна, удари лицето си в един нащърбен клон, който я зашемети и сряза дълбоко челото й. Рукна кръв, усещаше как две вадички се стичат по бузите й като гъсти сълзи, а телефонът тупва някъде в краката й. Опипа раната с пръсти и установи, че макар и дълбока, не беше много голяма. Издърпа шала, който носеше на врата си, и го стегна здраво около главата си, затискайки порязаното и успявайки да спре кръвта.

Объркана и дезориентирана, Амая се обърна бавно, опитвайки се да открие блестящата мъгла, която бе мярнала между дърветата, но не видя нищо. Разтърка очи, напипвайки лепкавата кръв, която започваше да се съсирва, и помисли какъв ли вид имаше лицето й, докато в същото време я обземаше усещане, близко до паника, и нарастващата параноя я принуждаваше да се ослушва и да сдържа дъха си, убедена, че до нея има още някой. Извика стреснато, чувайки силното изсвирване, но веднага осъзна, че той няма да й стори зло, че по някакъв начин бе там, за да й помогне, и че ако имаше вероятност да излезе от тази гора, преди да й изтече кръвта, то бе именно с него. Второ изсвирване отекна вдясно от нея. Изправи се, притискайки главата си, и тръгна към мястото, откъдето идваше звукът. Ново кратко изсвирване прозвуча отпред и внезапно, сякаш някой бе дръпнал завеса, Амая се озова на края на гората, пред поляната, простираща се зад фермата на семейство Урибе.