Невидимият пазител

— И това не е всичко. Сигурен е, че ги е виждал на първи януари. На този ден работел и макар да не е водил овцете на водопой на това място, ясно видял обувките. Според собствените му думи стояли там така, сякаш някой ги бил оставил нарочно, все едно е легнал да спи или е влязъл да се къпе в реката — завърши инспекторът, като поглеждаше в записките си.

— Значи, когато са открили трупа на Карла, не са намерили обувките? — каза Амая, дочитайки доклада.

— Някой ги е взел — уточни Йонан.

— И то убиецът. Изглежда, че ги е оставил там, за да маркира зоната — каза Монтес, разсъждавайки за миг върху тази идея, след което продължи: — Иначе и двете момичета са учели в гимназията в Лекарос, но дори да са се познавали по физиономия, нещо твърде вероятно, не са имали никаква връзка — различни възрасти, различни приятели… Карла Уарте е живяла в квартал „Анчаборда“. Саласар, ти сигурно го знаеш. — Амая кимна. — Аиноа е живяла в съседното село.

Монтес се наведе над бележките си и Амая забеляза някаква мазна субстанция по главата му.

— Монтес, какво е това на косата ти?

— Гел — отвърна той, прокарвайки ръка по тила си. — Фризьорът ми го сложи. Може ли да продължим?

— Разбира се.

— За момента горе-долу е това. Какво открихте вие?

— Разговаряхме с приятеля на Карла — отговори Амая, — който сподели много интересни неща, като например това, че гаджето му харесвало грубия секс, с драскане, хапане и шамари, факт, потвърден от нейните приятелки, които обичали да си разказват сексуалните си подвизи до най-малката подробност. Което би обяснило драскотините и ухапването по едната й гърда. Придържа се към старите си показания: че девойката била доста лабилна заради наркотиците, които вземала, и че буквално била изпаднала в параноя. Това съвпада с токсикологичния доклад. Каза ни още, че Карла Уарте редовно бръснела срамните си косми, което би обяснило факта, че не се намери следа от такива на местопрестъплението.

— Шефке, получихме снимките от местопрестъплението на Карла Уарте.

Йонан ги постави върху масата и всички се струпаха около Амая, за да ги разгледат. Тялото на Карла бе открито в район с придошли речни води. Червената празнична рокля и бельото в същия цвят бяха разкъсани от гърдите до слабините. Кордата, с която бе удушена, не се виждаше на снимката поради силно отеклата шия. От единия й крак висеше нещо полупрозрачно, което отначало тя взе за парче кожа, но после разпозна като скъсан чорапогащник.

— Доста добре е запазена като за пет дни на открито — отбеляза един от експертите, — вероятно заради студа. През онази седмица температурите не надвишаваха шест градуса дневно, а нощем често падаха под нулата.

— Забележете положението на ръцете — каза Йонан. — Обърнати нагоре, като при Аиноа Елисасу.

— В новогодишната нощ Карла е носела къса червена рокля с презрамки и бял жакет от изкуствена кожа с косъма навън. Жакетът не е открит — прочете Амая. — Убиецът е разкъсал дрехите от деколтето надолу, отгръщайки бельото и краищата на роклята от двете й страни. От слабините липсват неправилно парче кожа и тъкан с размер около десет на десет сантиметра.

— Ако убиецът е оставил върху пубиса на Карла една от онези сладки, това би обяснило защо животните са я гризали само там.

— А защо не са хапали Аиноа? — попита Монтес.

— Нямало е време — отвърна доктор Сан Мартин, влизайки в залата. — Инспектор Саласар, прощавайте за закъснението — добави той и седна.

— А нас, останалите, кучета ни яли — промърмори Монтес.

— Животните пият вода на разсъмване. За разлика от първото момиче, Аиноа е престояла там едва няколко часа. Нося доклада от аутопсията, както и доста новини. Двете са умъртвени по абсолютно идентичен начин, чрез удушаване с корда, която е стягана с изключителна сила. Нито една не се е съпротивлявала. Дрехите и на двете са срязани с много остър предмет, който е оставил повърхностни порезни рани по кожата на гърдите и корема им. По всяка вероятност срамното окосмяване на Аиноа е било обръснато със същия остър предмет, след което е разпръснато край трупа. Върху пубиса е оставена сладка.

— Чанчигори — уточни Амая, — типична е за региона.

— Върху тялото на Карла Уарте не е намерена курабийка. Въпреки това, съгласно вашите нареждания, госпожо инспектор, изследвахме дрехите и открихме следи от захар и брашно, подобни на онези от сладката, открита върху тялото на Аиноа Елисасу.

— Може момичето да я е яло за десерт и върху дрехите му да са останали трохи — каза Йонан.

— Не и у тях, вече проверих — обади се Монтес.

— Не е достатъчно, за да ги свържем — каза Амая и ядосано хвърли писалката си върху масата.

— Мисля, че имаме нещо за вас, госпожо инспектор — каза Сан Мартин, смигвайки на своя асистент.

— Какво още чакате, доктор Сан Мартин? — попита Амая, ставайки на крака.

— Мен — отговори началникът на полицията, влизайки в залата. — Моля ви, не ставайте. Доктор Сан Мартин, кажете онова, което споделихте с мен.