Невидимият пазител

— Казваш, че е обичала грубия секс, но въпреки това признаваш — намеси се Йонан, гледайки бележките, — че в онази нощ не е искала да го правите и че си се разсърдил заради това. Има нещо, което не се връзва, не мислиш ли?

— Беше заради дрогата, в един момент ставаше като машина, а после я хващаше параноята и казваше, че не иска… Разбира се, че се разсърдих, но не съм я насилвал и не съм я убил, беше ни се случвало и друг път.

— И друг път ли си я свалял от колата и си я зарязвал сама в планината?

Мигел Анхел му хвърли бесен поглед и преглътна, преди да отговори.

— Не, това беше за първи път. Но не съм я свалял от колата, тя сама офейка и не искаше да се качи, въпреки че я помолих… Докато не ми писна и си тръгнах.

— Одрала те е по врата — каза Амая.

— Вече казах, че така й харесваше; понякога ми съсипваше целия гръб. Приятелите ни могат да го потвърдят. Миналото лято, докато бяхме на плаж, видяха белезите от ухапвания по раменете ми, много й се смяха и я нарекоха вълчица.

— Кога за последно имахте сексуални отношения преди онази нощ?

— Предполагам, че предния ден, винаги когато се виждахме, го правехме. Нали ви казах, че беше луда по мен.

Амая въздъхна и се изправи, махвайки към пазача.

— Само още нещо. Бръснеше ли си пубиса?

— Пубиса? Искате да кажете оная работа?

— Да, оная работа — каза Амая невъзмутимо. — Бръснеше ли се?

— Да, оставяше само една лентичка — ухили се той, — точно отпред.

— Защо го правеше?

— Нали ви казах, че и двамата така обичахме. Много ми харесваше…

Докато се запътваха към вратата, Мигел Анхел се изправи.

— Госпожо инспектор!

Пазачът му направи знак да седне. Амая се обърна към него.

— Защо идвате точно сега?

Инспекторката погледна Йонан, преди да отговори, замисляйки се дали това наперено хлапе заслужава обяснение. Накрая прецени, че да.

— Защото откриха още едно мъртво момиче и нейният случай напомня малко на този на Карла.

— Така си и знаех! Виждате ли? Кога ще изляза от тук?

Амая му обърна гръб и тръгна към изхода, преди да отговори.

— Ще разбереш.

4

Амая гледаше през прозореца, когато залата започна да се пълни зад гърба й, и докато слушаше тътренето на столовете и жуженето на разговорите, опря ръце на замъгленото от дъха й стъкло. Студът й напомни за упорстващата зима и за влажната сива Памплона в този февруарски следобед, когато светлината бързо се плъзваше към нищото. Усещането я изпълни с носталгия по лятото, което беше толкова далеч, че сякаш бе от друг свят, една топла и светла вселена, в която нямаше мъртви момичета, захвърлени в леденото корито на реката.

Йонан й подаде чаша кафе с мляко. Тя му благодари с усмивка и обгърна чашата с две ръце с напразната надежда горещата течност да стопли вкочанените й пръсти. Седна и изчака, докато накрая Монтес затвори вратата и глъчката наоколо стихна.

— Фермин? — каза Амая, подканвайки инспектор Монтес да започне.

— Бях в Елисондо, за да говоря с родителите на момичетата и с пастира, който е намерил тялото на Карла Уарте. От родителите не научих нищо — тези на Карла казват, че не харесвали компанията на дъщеря си, че приятелите й непрекъснато излизали и пиели, и са убедени, че убиецът е Мигел Анхел. Една подробност — подали са сигнал за изчезването й чак на четвърти януари, а предвид факта, че момичето е излязло от къщи на трийсет и първи… Оправдават се, че навършвала осемнайсет на първи, че мислели, че се е изнесла от къщи, както често заплашвала, и че чак когато се свързали с приятелките й, разбрали, че не са я виждали от дни. Родителите на Аиноа Елисасу са в шок, намират се в Памплона, в Института по съдебна медицина, и очакват да получат тялото след аутопсията. Дъщеря им била чудесно дете и нямат обяснение как някой може да й е причинил това. Брат й също не ни беше от голяма полза, обвинява се, че не е съобщил по-рано. Приятелките й от Елисондо казват, че първо били у една от тях, после излезли на разходка в градчето, и че в един момент Аиноа видяла колко е часът и бързо си тръгнала. Никой не я изпратил, защото спирката била много близо. Не помнят край тях да се е навъртал подозрителен човек, не са се карали с никого, Аиноа не е имала приятел и не е флиртувала с момчета. По-интересен беше разговорът с пастира, Хосе Мигел Аракама, доста колоритен образ. Придържа се към първите си показания, но най-важно е нещо, което си спомнил няколко дни по-късно, една подробност, на която не обърнал внимание в онзи момент, защото изглеждало, че няма връзка с намерения труп.

— Ще изплюеш ли камъчето най-сетне? — не се стърпя Амая.

— Тъкмо ми разказваше, че в онзи район ходели много двойки, от които мястото приличало на кочина — хвърляли фасове, бутилки от бира, използвани презервативи и даже чорапогащи и бикини, когато изведнъж изтърси, че някакво момиче си било забравило дори чифт нови официални обувки, червени на цвят.

— Описанието съвпада с обувките, които е носила Карла Уарте в новогодишната нощ и които не са били открити до трупа — добави Йонан.