Нощна сянка

— Госпожа Фийлд ми каза, че Джон Хестър прави отличен восък за писма. — Всички глави се обърнаха към мен.

— Но пък много скъп. Както и мастилото, което прави от ириси. — Мнението на мъжа бе потвърдено от ропота на тълпата.

— Можете ли да ме упътите към неговия магазин?

Пиер ме хвана за лакътя.

— Non — просъска той в ухото ми. Ала тъй като това още повече прикова вниманието към нас, той веднага ме пусна.

Писарят вдигна ръка и посочи на изток.

— Ще го намерите на пристана «Свети Павел». Вървете към магазина под епископската глава[64], след това завийте на юг. Но мосю Корну знае пътя.

Погледнах към Пиер, който се бе съсредоточил в някаква точка над главата ми.

— Нима? Благодаря.

— Това жената на Матю Ройдън ли е? — попита някой през смях, когато излязохме от тълпата. — Mon Dieu, нищо чудно, че изглежда изтощен.

Не тръгнах веднага към аптеката, а без да изпускам от очи катедралата, започнах бавно да обикалям около нея. Беше учудващо грациозна за огромните си размери, но онази нещастна мълния бе съсипала завинаги външния ѝ вид.

— Това не е най-бързият път до епископската глава. — Пиер вървеше на една крачка зад мен вместо на обичайните три и затова се сблъскахме, когато спрях.

— Колко висока беше кулата?

— Почти колкото самата сграда. Милорд винаги се е чудил как са успели да я построят толкова висока. — Липсващата кула сигурно е правила постройката да изглежда зареяна в небесата, а тънката камбанария е повтаряла деликатните линии на основите и готическите прозорци.

Почувствах прилив на енергия, който ми напомни за храма на богинята край Сет-Тур. Дълбоко под катедралата имаше нещо, което усети присъствието ми. То отвърна с шепот и леко раздвижване под краката ми, с въздишка на разпознаване — и след това изчезна. Тук имаше някакъв вид сила, неустоима за вещиците.

Свалих пак качулката си и бавно огледах купувачите и продавачите в двора на «Свети Павел». Демони, магьосници и вампири изпращаха искри внимание към мен, но беше прекалено оживено, за да мога да се разкрия. Трябваше ми по-интимна среда.

Продължих покрай северната страна на катедралата и завих към източната. Шумът се усили. Тук цялото внимание бе съсредоточено върху мъж на издигнат на открито амвон с покрив, завършващ с кръст. При липсата на електрическа усилвателна уредба той трябваше да поддържа интереса на публиката, като крещи, прави драматични жестове и извиква образи на огън и жупел.

Нямаше начин една вещица да се състезава с толкова много вечни мъки и проклятия. Ако не направех нещо опасно и забележимо, всеки магьосник би ме взел за обикновено същество, тръгнало на пазар. Потиснах една въздишка на раздразнение. Планът ми изглеждаше съвършен в простотата си. В Блекфрайърс нямаше вещици. А в «Свети Павел» имаше прекалено много. Присъствието на Пиер обаче щеше да отблъсне всяко любопитно същество, което се реши да ме доближи.

— Стой тук и не мърдай — наредих му и го изгледах строго. Шансовете ми да привлека вниманието на дружелюбна вещица можеха да се увеличат, ако той не стои край мен и не излъчва вампирско неодобрение. Пиер се подпря на колоната на една сергия за книги и се взря в мен, без да коментира.

Влязох в тълпата в подножието на кръста и започнах да се оглеждам наляво и надясно, все едно търсех изгубен приятел. Чаках да усетя вещерско присъствие. Те бяха тук. Чувствах го.

— Госпожо Ройдън? — извика познат глас. — Какво ви води насам?

Червендалестото лице на Джордж Чапман надникна между раменете двама мрачни джентълмени, които слушаха как проповедникът обвинява за всички злини на света порочната завера на католиците и алчните авантюристи.

Наоколо нямаше ни една вещица, но пък членовете на Нощната школа, както обикновено, бяха навсякъде.

— Търся мастило. И восък за запечатване на писма. — Колкото повече го повтарях, толкова по-нелепо звучеше.

— Тогава ви трябва аптека. Елате, ще ви заведа при моя човек. — Джордж ми подаде ръката си. — Продава на разумни цени и е много способен.

— Става късно, господин Чапман — обади се Пиер, който се материализира от нищото.

— Госпожа Ройдън трябва да подиша въздуха на града, докато има тази възможност. Лодкарите казват, че скоро пак ще завали, а те рядко грешат. Пък и магазинът на Джон Чандлър е точно от другата страна на стената, на улица «Ред Крос». Няма и половин миля.

Срещата с Джордж вече ми изглеждаше като подарък на съдбата, а не просто дразнеща. Със сигурност щяхме да срещнем вещица по пътя.

— Матю не би имал нищо против да тръгна с господин Чапман, особено ако и ти ме придружаваш — казах на Пиер и хванах Джордж под ръка. — Твоята аптека близо ли е до пристана «Свети Павел»?

— Тъкмо напротив — отвърна Джордж. — Но не ви трябва да пазарувате на пристана «Свети Павел». Аптеката на Джон Хестър е единствената там, но цените му са отвъд границите на здравия разум. Господин Чандлър ще ви обслужи по-добре за наполовина по-малко пари.

Записах си Джон Хестър в списъка със задачите за друг ден и тръгнах с Джордж. Излязохме от двора на катедралата и поехме на север покрай големи къщи и градини.