Нощна сянка

Тази сутрин Матю бе настоявал, че проблемите пред Паството през 16-и век — религиозните войни, изгарянето на еретиците и всеобщият глад за странни и невероятни знания, подхранван от изобретяването на печатната преса — са далеч по-важни от нещо толкова тривиално като любовта между вещица и вампир. Но ми беше трудно да го повярвам, като се имаха предвид всички объркващи и опасни събития, което ми се случиха, след като срещнах Матю в края на септември.

— Кое паство? — попита Джордж с интерес. — Да не е някаква нова религиозна секта?

Уолтър не обърна внимание на въпроса на приятеля си и прониза с поглед Матю. След това се обърна към мен.

— Тази книга още ли у вас?

— Тя не е у никого. Върна се в библиотеката. След това вещиците очакваха от мен да я поръчам пак, за да ми я вземат.

— Значи ви преследват по две причини. Някой иска да ви държи далеч от кръвопийците, а други ви разглеждат като инструмент, с който да постигнат желаната цел. — Уолтър пощипна носа си и погледна уморено Матю. — Ти си истински магнит за неприятности, приятелю. И всичко това не можеше да се случи в по-неподходящо време. Празненството за юбилея на кралицата е след по-малко от три седмици. Очакват те в двореца.

— Остави празненството на кралицата! Не сме в безопасност, когато сред нас има владетелка на времето. Тя знае каква съдба очаква всеки от нас. Вещицата може да отмени бъдещето ни, да ни донесе лош късмет, дори да ускори смъртта ни. — Кит скочи от стола си и застана пред Матю. — Как можа да ни причиниш това?

— Май прехваленият ти атеизъм те предаде, Кит — каза с равен тон Матю. — Да не би да се боиш, че все пак може да се наложи да отговаряш за греховете си?

— Може и да не вярвам в благодетелно и всемогъщо божество като теб, Матю, но светът е повече от това, което е описано във философските ти книги. А тази жена, тази вещица, не може да бъде допусната да се бърка в нашите работи. Ти може да си станал неин роб, но аз нямам намерение да оставям съдбата си в нейните ръце! — сопна се Кит.

— Един момент. — Изражението на Джордж ставаше все по-учудено. — Ти от Честър ли дойде, Матю, или…

— Не. Не бива да отговаряш на този въпрос, Мат — обади се Том, който внезапно получи просветление. — Янус е дошъл при нас по някаква причина и не бива да му се бъркаме.

— Говори разбираемо, Том… стига да можеш — намеси се злобно Кит.

— С едното си лице Матю и Даяна гледат в миналото. С другото са обърнати към бъдещето — поясни Том, без да се смути от прекъсването.

— Но ако Мат не… — Джордж не успя да завърши изречението си.

— Том е прав — каза дрезгаво Уолтър. — Матю е наш приятел и ни моли за помощ. И доколкото си спомням, го прави за първи път. Това е всичко, което трябва да знаем.

— Иска прекалено много — упорстваше Кит.

— Прекалено много ли? Твърде малко е и е прекалено късно, ако питаш мен. Матю плати единия от корабите ми, спаси имението на Хенри и отдавна поддържа Джордж и Том с книги и вяра. Колкото до теб… — Уолтър изгледа Марлоу от главата до петите. — Всичко в теб и по теб, от идеите ти до последната чаша вино и шапката на главата ти, дължиш на добрата му воля. Да осигурим спокоен пристан за съпругата му в тази буря.

— Благодаря ти, Уолтър. — Матю изглеждаше облекчен, но усмивката, която ми хвърли, бе предпазлива. Да спечели приятелите си, и особено Уолтър, се бе оказало по-трудно, отколкото бе очаквал.

— Трябва да измислим история, с която да обясним как съпругата му се е озовала тук — поде Уолтър замислено, — нещо, с което да отклоним вниманието от странностите ѝ.

— Даяна се нуждае и от учител — добави Матю.

— Със сигурност трябва да бъде обучена на маниери — промърмори Кит.

— Не, нуждае се от учител по магии — поправи го Матю.

Уолтър тихо се засмя.

— Съмнявам се, че може да се намери вещица на двайсет мили от Удсток. Едва ли, след като ти живееш тук.

— Ами онази книга, госпожо Ройдън? — Джордж извади остра синя пръчица, увита във връв, от торбестите си възкъси панталони. Облиза върха на молива и ме погледна очаквателно. — Можете ли да ми кажете размера и съдържанието ѝ? Ще я потърся в Оксфорд.

— Книгата може да почака — отвърнах. — Първо имам нужда от свестни дрехи. Не мога да изляза от къщата с жакета на Пиер и полата, които сестрата на Матю е носила на погребението на Джейн Сиймор.

— Да излиза от къщата? — изсумтя Кит. — Тя е напълно полудяла.

— Кит е прав — каза извинително Джордж. И си записа нещо. — От говора ви става ясно, че не сте от Англия. Ще се радвам да ви давам уроци по правоговор, госпожо Ройдън. — Идеята с Джордж Чапман да си играем на Хенри Хигинс и Илайза Дулитъл ме накара да погледна с копнеж към изхода.

— Не бива да ѝ се позволява изобщо да говори, Мат. Трябва да си мълчи — настоя Кит.

— Имаме нужда от жена, която да съветва Даяна. Защо нито един от вас петимата няма дъщеря, съпруга или любовница? — попита Матю. Настъпи пълна тишина.

— Уолтър? — наруши я лукаво Кит и накара останалите да се засмеят и да разведрят тежката атмосфера. Сякаш лятна буря премина през стаята. Дори Матю избухна в смях.