Нощна сянка

— Ранен ли си? — С мъка прокарвах думите през стиснатото си гърло, а очите ми бяха залепени за горящите дрехи. Матю проследи погледа ми и тихо изруга.

— Това не е моята кръв. — Но фактът, че бе изцапан с чужда кръв, не беше кой знае какво успокоение. — Кралицата ми нареди да присъствам на… разпит на затворник. — Лекото му колебание ми подсказа, че «изтезание» е думата, която избягва. — Нека се измия и ще дойда да вечеряме. — Думите на Матю бяха сърдечни, но той самият изглеждаше уморен и ядосан. И внимаваше да не ме докосне.

— Бил си под земята. — Миризмата не оставяше никакво съмнение.

— Бях в Тауър.

— А твоят затворник… Мъртъв ли е?

— Да. — Прокара ръка през лицето си. — Надявах се да пристигна достатъчно рано, за да мога този път да го предотвратя, но грешно прецених прилива и отлива. Единственото, което успях да направя, бе да настоявам страданията му да свършат.

Матю бе преживял смъртта на този човек и преди. Днес можеше да си остане у дома и да не се тревожи за изгубената душа в Тауър. Някой не толкова благороден човек би постъпил точно така. Посегнах да го докосна, но той се отдръпна.

— Кралицата ще е бясна, когато разбере, че мъжът умря, преди да издаде тайните си, но вече не ми пука. Като повечето обикновени хора, на Елизабет ѝ е лесно да си затвори очите, когато ѝ е удобно.

— Кой беше затворникът?

— Магьосник — отвърна с равен глас Матю. — Съседите му го издали, защото имал кукла с червена коса. Страхували се, че това е изображение на кралицата. А кралицата пък се уплашила, че поведението на шотландските вещери Агнес Сампсън и Джон Фиан насърчава английските магьосници да се обърнат срещу нея. Не, Даяна. — Матю направи знак да остана на мястото си, когато още веднъж пристъпих напред, за да го утеша. — Не бива да се приближаваш към остатъците от Тауър и случилото се там. Върви в салона. Ще дойда при теб след малко.

Беше ми трудно да го оставя, но се съобразих с молбата му, нищо друго не можех да направя. Виното, хлябът и сиренето, които ме чакаха на масата, не събудиха апетита ми, взех парче от кифлите, които бях купила сутринта, и бавно го изроних на трохи.

— Нямаш апетит. — Матю се вмъкна в стаята тих като котка и си наля вино. Изпи го до дъно на един дълъг дъх и напълни отново чашата си.

— Ти също — посочих аз. — Не се храниш редовно. — Галоуглас и Хенкок все го канеха да ходи с тях на нощен лов, но Матю винаги отказваше.

— Не ми се говори за това. Кажи ми как мина денят ти. — «Помогни ми да забравя», сякаш каза той и неизречените му думи отекнаха като шепот из стаята.

— Ходихме на пазар. Взех книгата, която си поръчал на Ричард Фийлд, и се запознах с жена му Жаклин.

— А! — Матю се усмихна по-широко и част от напрежението изчезна от лицето му. — Новата госпожа Фийлд. Тя надживя първия си съпруг и сега танцува същия весел танц с втория. Двете ще станете приятелки най-много до края на следващата седмица. Видя ли Шекспир? Той е отседнал при семейство Фийлд.

— Не. — Добавих нови трохи към растящата купчина. — Ходих до катедралата. — Матю леко се наклони напред. — Пиер беше с мен — добавих бързо и оставих кифлата на масата. — И случайно срещнах Джордж.

— Той несъмнено се е въртял наоколо и е чакал Уилям Понсонби да му каже нещо мило. — Раменете му се отпуснаха надолу, докато се смееше.

— Така и не стигнах до епископската глава — признах. — Джордж беше при открития амвон и слушаше проповед.

— Тълпите, които се събират да слушат проповедниците, често са непредвидими — каза тихо той. — Пиер го знае и затова не те е оставил да се въртиш там. — Прислужникът му се появи като с магия.

— Не останахме дълго. Джордж ме заведе при неговия аптекар. Купих още няколко книги и някои други неща. Сапун. Восък за писма. Червено мастило. — И притиснах устните си една в друга.

— Аптекарят на Джордж живее в Крипългейт. — Гласът на Матю бе станал равен. Той вдигна поглед към Пиер. — Когато се оплакват от престъпността, шерифът отива там и прибира всички, които се мотаят без работа. Така се измъква леко.

— Ако шерифът се цели в Крипългейт, защо има толкова много свръхестествени същества край кръстовището в Барбикан и толкова малко тук, в Блекфрайърс? — Въпросът свари Матю неподготвен.

— Блекфрайърс някога беше свещена християнска територия. Демоните, вещиците и вампирите свикнаха да живеят далеч от този квартал и още не смеят да идват насам. Кръстовището в Барбикан е върху земя, на която преди това от стотици години е имало еврейско гробище. След като евреите били изгонени от Англия, градските власти използвали неосветеното гробище, за да погребват там престъпници, предатели и отлъчени. Хората го смятали за населено с духове и го избягвали.

— Значи съм усетила нещастието и на мъртвите, не само на живите. — Думите се изплъзнаха, преди да успея да ги спра. Матю присви очи.

Разговорът ни не оправяше лошото му настроение, а моето безпокойство растеше с всяка минута.

— Когато попитах за аптекар, Жаклин ми препоръча Джон Хестър, но Джордж каза, че неговият човек е също толкова добър и не взема така скъпо. Не попитах за квартала.