Нощна сянка

— Няма нужда да привличаме вниманието към себе си, Галоуглас — скастри го остро съпругът ми.

— Искаш ли ти да гребеш, а аз ще топля жена ти? — Матю не отговори и племенникът му поклати глава. — И аз така си помислих.

Меките отблясъци на лампите по Лондонския мост проникваха през мрака пред нас. С всяко загребване на Галоуглас звукът от движещата се покрай нас вода ставаше по-силен. Матю огледа брега.

— Спри при стълбите край «Старият лебед». Искам да се върна на тази лодка и да отплаваме преди падането на нивото.

— Тихо — прошепна настойчиво Хенкок. — Нали щяхме да изненадаме Хабърд? Направо да бяхме тръгнали по Чийпсайд с тромпети и знамена, щом ще вдигате толкова шум.

Галоуглас се обърна назад към кърмата и загреба силно два пъти с лявата си ръка. Още няколко загребвания ни отведоха до кея — всъщност просто паянтово стълбище, закрепено за пилони.

Изкачихме се до улицата и тръгнахме мълчаливо през виещи се алеи, шмугвахме се между къщи и прекосявахме малки градини. Вампирите се движеха безшумно като котки. Аз вървях по-неуверено, спъвах се в отронени камъни и стъпвах в пълни с вода дупки. Накрая се озовахме на широка улица. От далечния ѝ край долиташе смях, а от големите прозорци се разливаше светлина. Потрих ръце, привлечена от топлината. Може би бяхме стигнали. Може би всичко щеше да е много просто: ще се срещнем с Андрю Хабърд, ще му покажем венчалната ми халка и ще се приберем у дома.

Но Матю ни поведе по улицата към усамотен църковен двор, чиито надгробни камъни се бяха наклонили един към друг, сякаш мъртвите се опитваха да си общуват. Пиер носеше масивна метална халка с много ключове и Галоуглас пъхна един от тях в ключалката на вратата до камбанарията. Поехме през порутения неф и минахме през дървена врата вляво от олтара. Тясно каменно стълбище се виеше надолу и чезнеше в мрака. С ограниченото си зрение на топлокръвно същество нямаше как да се ориентирам, тъй като се въртяхме през тесния проход и пресичахме пространства, които миришеха на вино, плесен и разложена човешка плът. Преживяването бе като извадено от легендите, които прогонваха хората от криптите на църквите и гробищата.

Навлязохме по-дълбоко в лабиринт от тунели и подземни стаи и влязохме в зле осветена крипта. Празни очни орбити се взираха в нас от купчината черепи в малката костница. Вибрациите в каменния под и приглушеният звън на камбани показаха, че някъде над нас часовниците отброяват седем. Матю ни подкани да побързаме през друг тунел, в чието дъно се виждаше мек блясък.

Стигнахме до края му и пристъпихме в изба за съхранение на вино, разтоварено от корабите по Темза. Край стените имаше няколко бурета и свежият дъх на дървени стърготини се бореше с аромата на старо вино. Проследих източника на първата миризма: прилежно складирани ковчези, подредени по размери — от дълги сандъци, в които можеше да влезе Галоуглас, до миниатюрни за бебета. В далечните ъгли на помещението се движеха сенки, а в средата му, сред тълпа от свръхестествени същества се извършваше някакъв ритуал.

— Моята кръв е твоя, отче Хабърд. — Мъжът, който говореше, беше уплашен. — Давам я по своя воля, за да опознаеш сърцето ми и да ме причислиш към своето семейство. — Настъпи тишина, нарушена от болезнен вик. Въздухът се изпълни с напрегнато очакване.

— Приемам твоя дар, Джеймс, и обещавам да те закрилям като свое дете — отговори груб глас. — В замяна ти ще ме почиташ като свой баща. Поздрави братята и сестрите си.

Сред глъчта от поздрави кожата ми се вледени.

— Закъсня. — Гръмовен глас процепи шумотевицата и накара косата ми да настръхне. — Виждам, че се движиш с цялата си свита.

— Невъзможно е да закъснея, след като нямаме уговорка. — Матю ме стисна за лакътя, а десетки погледи се впиха в мен и кожата ми пламна, затрептя и се охлади.

Останалите ни наобиколиха с тихи стъпки. Висок слаб мъж застана точно пред мен. Срещнах втренчения му поглед, без да мигна, защото знаех, че е по-добре да не показваш страха си на вампир. Очите на Хабърд бяха вкопани под масивното чело, а около тъмносивите му ириси се виждаха сини, зелени и кафяви жилки.

Очите на вампира бяха единственото цветно нещо. Иначе беше неестествено блед, с бяло-руса коса, късо остригана по черепа му, почти невидими вежди и мигли и широка хоризонтална цепка вместо уста на гладко избръснатото си лице. Дългото му черно палто, кръстоска между тога на учен и свещеническо расо, подчертаваше мъртвешкия му вид. Без съмнение имаше много сила в широките му и леко приведени рамене, но във всичко останало приличаше на скелет.

Усетих раздвижване и тогава груби мощни пръсти сграбчиха брадичката ми и обърнаха главата ми настрани. В същия миг ръката на Матю обви китката на вампира.

Студеният поглед на Хабърд докосна тила ми и се спря на белега там. За първи път ми се искаше Франсоаз да ми бе сложила най-голямата яка, която можеше да се намери. Застигна ме леденият му дъх, който миришеше на живак и бор, после широката му уста се стегна и ъгълчетата на устните му станаха от бледопрасковени напълно бели.