Нощна сянка

— Да, макар да не успях да разбера кой. Носят се много легенди, повечето гласят, че възкресението му е чудотворно. Когато се уверил, че ще умре, хората разправят, че си изкопал гроб в двора на църквата и легнал в него да чака Бог да го прибере. Само след часове станал и тръгнал сред живите. — Матю млъкна. — Смятам, че оттогава не е съвсем с всичкия си. Събира изгубени души — продължи той. — По онова време имаше много такива. Прибираше ги — сираци, вдовици, мъже, изгубили целите си семейства за седмица. Болните превръщаше във вампири, покръстваше ги отново и се грижеше да имат дом, храна, работа. Смята ги за свои деца.

— Дори вещиците и демоните?

— Да — потвърди троснато Матю. — Прекарва ги през ритуал на осиновяване, но не като онзи на Филип. Той опитва кръвта им. Твърди, че тя разкрива съдържанието на душите им и дава доказателство, че Бог ги е поверил на грижите му.

— Но също така му разкрива и тайните им — казах провлачено.

Матю кимна. Нищо чудно, че искаше да стоя възможно най-далече от отец Хабърд. Ако вампир опиташе кръвта ми, щеше да разбере за бебето и кой е баща му.

— Филип и Хабърд постигнаха споразумение, което изключва семейство Дьо Клермон от неговите семейни ритуали и задължения. Вероятно трябваше да му кажа, че си ми съпруга, преди да влезем в града.

— Но ти предпочете да не го правиш — изтъкнах тихо, стиснала юмруци. Сега вече знаех защо Галоуглас бе поискал да акостираме някъде другаде, а не на Уотър Лейн. Филип беше прав. Понякога Матю се държеше като идиот или като най-самодоволния човек на земята.

— Хабърд не ми се пречка, аз също не му се пречкам. Веднага щом разбере, че си от семейство Дьо Клермон, ще те остави на мира. — Той забеляза нещо на улицата. — Слава богу! — Тежки стъпки отекнаха по стълбите и сред минута Галоуглас и Хенкок вече стояха в салона. — Много се забавихте.

— Здравей и на теб, Матю — укори го за липсата на поздрав Галоуглас. — Значи Хабърд най-накрая е поискал аудиенция. И преди да си го предложил, дори не си помисляй да го ядосваш, като оставиш леля тук. Какъвто и да е планът, тя трябва да дойде с теб.

Нетипично за него, Матю прекара ръка през цялата си коса.

— Мамка му — изруга Хенкок, докато следеше пръстите на Матю. Очевидно да си разроши косата като гребен на петел беше още един от издайническите знаци. Той означаваше, че изобретателността му за избягване на неприятности и измисляне на полуистини се е изчерпала. — Планът ти е бил да избягваш Хабърд. И нямаш резервен. Никога не сме били сигурни дали си само смел, или просто глупак, Дьо Клермон, но мисля, че това може да даде отговор на въпроса и той няма да е в твоя полза.

— Планирах да заведа Даяна при Хабърд в понеделник.

— След като си в града от десет дни — отбеляза Галоуглас.

— Нямаше нужда да бързаме. Даяна е от семейство Дьо Клермон. Пък и ние не сме точно в града — добави бързо Матю. Когато го погледнах объркано, той обясни: — Блекфрайърс не е част от Лондон.

— Няма да ходя в бърлогата на Хабърд, за да споря отново с него за географията на града — подчерта Галоуглас и удари с ръкавиците си по бедрото. — Той не се съгласи с този ти аргумент, когато ти поиска да настаниш братството в Тауър, след като пристигнахме да помагаме на династията Ланкастър през 1485-а, няма да го приеме и сега.

— Да не го караме да чака — обади се Хенкок.

— Имаме достатъчно време — заяви надменно Матю.

— Никога не си разбирал приливите и отливите. Предполагам, че ще пътуваме по вода, защото смяташ, че и Темза не е част от града. В такъв случай може вече да сме закъснели. — Галоуглас посочи с палец към вратата.

Пиер ни чакаше там и подръпваше черните си кожени ръкавици. Беше сменил обичайното си кафяво наметало с черно, което бе прекалено дълго, за да е по модата. На дясното му рамо бе избродирана сребърна змия, увита около кръст, и полумесец в горния квадрант. Това бе полумесецът на Филип, който се отличаваше от Матювия само по липсата на звезда и хералдическа лилия.

След като и Галоуглас се нагласи като Пиер, Франсоаз метна подобна пелерина и на раменете на Матю. Тежките ѝ дипли допираха пода и го правеха да изглежда по-висок и дори още по-внушителен. Когато четиримата застанаха един до друг, гледката беше плашеща и би била достоверно вдъхновение за всички хорски разкази за вампири в черни наметала, писани някога.

В края на Уотър Лейн Галоуглас огледа наличните плавателни съдове.

— Тази може да издържи всички ни — прецени той и посочи дълга лодка с гребла, след това изсвири оглушително. Когато лодкарят попита къде отиваме, вампирът му даде сложни указания за маршрута ни, на кой док ще акостираме и кой ще гребе. Накрая се разкрещя и бедният човечец избяга към лампата на носа и започна да поглежда нервно през рамо.

— Като плашим всеки срещнат лодкар, няма да стоплим отношенията със съседите си — подхвърлих аз, докато Матю се качваше. Хенкок ме вдигна безцеремонно и ме предаде на съпруга ми. Лодката пое през реката и Матю ме стисна още по-здраво. Дори лодкарят ахна пред скоростта.