Нощна сянка

От огнедишащия дракон остана само гъделичкането по ребрата ми, което някак си ми подсказа, че съществото е в мен и чака да го повикам, когато имам нужда от него. Звярът в мен силно натежа и аз паднах на колене. Клонът се изтърколи на пода. Вещиците се втурнаха напред.

Баба Алсъп стигна първа до мен, тънките ѝ ръце ме обвиха и придърпаха.

— Справи се добре, дете — прошепна тя. Елизабет сви ръка и с няколко думи я превърна в сребърна купа, пълна с вода. Пих от нея и когато купата се изпразни, пак стана просто ръка.

— Велик ден, бабо Алсъп — каза Катрин широко усмихната.

— Да, и тежък за такава млада вещица — добави старицата. — Не правиш нищо наполовина, Даяна Ройдън. Първо не си обикновена вещица, а тъкачка. После правиш основна магия, от която израства самодивско дърво, и опитомяваш дракон. Нямаше да повярвам, ако ми го бяха казали преди да стане.

— Видях богинята — обясних аз, докато ми помагаха да се изправя на крака. — И един дракон.

— Това не беше дракон — възрази Елизабет.

— Имаше два крака — поясни Марджъри. — Това значи, че е не само огнено същество, но и водно, способно да се придвижва между стихиите. Огнедишащият дракон е единение на противоположности.

— Това, което сестрите казаха за огнедишащия дракон, се отнася и за самодивското дърво — подчерта баба Алсъп с горда усмивка. — Не всеки ден клоните на това дърво израстват в един свят, докато корените му остават в друг.

Въпреки радостното бъбрене на жените край мен се чувствах изгубена и сама. Матю чакаше новини в «Златната гъска». Третото ми око се отвори и потърси усуканата връв от черно и червено, която водеше от сърцето ми през ключалката в тъмнината отвъд нея. Подръпнах я и веригата в мен отвърна със съчувствен звън.

— Ако не греша, господин Ройдън скоро ще дойде да си прибере съпругата — каза сухо баба Алсъп. — Да те изправим на крака, иначе той ще реши, че не може да ни има доверие.

— Матю понякога се държи покровителствено — обясних извинително аз. — Даже още повече, откакто…

— Не познавам кръвопиец, който да не го прави — прекъсна ме баба Алсъп, докато ми помагаше да стана. Въздухът отново бе станал материален и меко ме галеше по кожата, докато се движех.

— Господин Ройдън няма за какво да се страхува в случая — отбеляза Елизабет. — Ние ще се погрижим да се върнеш от мрака, точно като твоя огнедишащ дракон.

— Какъв мрак?

Вещиците се умълчаха.

— Какъв мрак? — повторих и забравих за умората си.

Баба Алсъп въздъхна.

— Някои вещици, много малко всъщност, могат да се движат между този и онзи свят.

— Тези, които могат да управляват времето — казах аз и кимнах.

Да, знам, аз съм една от тях.

— Не между различни периоди от време, Даяна, а между този свят и онзи. — Марджъри посочи клонката в краката ми. — Между живота и смъртта. Ти можеш да присъстваш и в двете измерения. Затова самодивското дърво те избра, а не беше елша или бреза.

— Чудехме се дали за това става въпрос. Все пак успя да заченеш дете от кръвопиец. — Баба Алсъп се взря настойчиво в мен. По лицето ми не бе останала и капчица кръв. — Какво има, Даяна?

— Дюлите. И цветята. — Коленете ми отново омекнаха, но успях да се задържа права. — Обувката на Мери Сидни. И дъбът в Мадисън.

— И кръвопиеца — добави тихо баба Алсъп, беше разбрала, без да ѝ обяснявам. — Толкова много знаци, сочещи към истината.

Отвън долетя приглушено почукване.

— Той не трябва да знае — казах настоятелно и сграбчих ръката на баба Алсъп. — Не сега. Много скоро след бебето е и Матю не иска да си играя с живота и смъртта.

— Малко е късно за това — промълви тя тъжно.

— Даяна! — Юмрукът на Матю блъскаше по вратата.

— Кръвопиецът ще разцепи дъските — отбеляза Марджъри. — Господин Ройдън няма да развали заключващата магия и да влезе, но вратата ще се отвори с ужасен трясък. Мисли за съседите си, бабо Алсъп.

Старицата махна с ръка. Въздухът се сгъсти, след това се отпусна.

Матю стоеше на един удар на сърцето от мен. Сивите му очи ме оглеждаха от горе до долу.

— Какво е станало тук?

— Ако Даяна иска да знаеш, ще ти каже — заяви баба Алсъп. После се обърна към мен. — След случилото се тази вечер, смятам, че утре трябва да прекараш известно време с Катрин и Елизабет.

— Благодаря, бабо — промърморих, благодарна, че не разкри тайните ми.

— Чакай. — Катрин отиде до клона от самодивско дърво и отчупи една тънка вейка. — Вземи я. Трябва да я носиш винаги със себе си като талисман. — И Катрин пусна клонката в дланта ми.

Не само Пиер, но и Галоуглас ни чакаше на улицата. Качиха ме в една лодка в края на Гарлик Хил. След като се върнахме на Уотър Лейн, Матю отпрати всички и двамата се усамотихме в блажената тишина на спалнята ни.

— Не искам да знам какво се е случило — заяви твърдо той и затвори вратата след себе си. — Искам само да знам дали наистина си добре.

— Наистина съм добре. — Обърнах се с гръб към него, за да развърже връзките на корсажа ми.

— Страхуваш се от нещо. Надушвам го. — И ме завъртя с лице към себе си.

— Страхувам се от това, което мога да открия за себе си. — Срещнах открито погледа му.