Нощна сянка

— Тя, Даяна. Твоят дракон е женски — поясни Катрин. Тя също гледаше към тавана с умислено изражение.

— Тя. То. Това. — Посочих нагоре. Докато се опитвах да изтъка магия, драконът ми избяга от затвора си в гръдния ми кош. Отново. И сега се бе залепил за тавана, издишваше дим и тракаше нервно със зъби. — Не мога да му позволя… да ѝ позволя да лети из стаята, когато ѝ се прииска. — Последствията щяха да са сериозни, ако си позволеше да избяга пред студентите ми в «Йейл».

— Това е симптом на много по-сериозен проблем. — Баба Алсъп ми подаде вързани за единия си край ярки цветни панделки. Другите им краища висяха като на въртележка, бяха общо девет, оцветени в оттенъци на червено, бяло, черно, сребристо, златисто, зелено, кафяво, синьо и жълто. — Ти си тъкачка и трябва да се научиш да контролираш силата си.

— Много добре го знам, бабо Алсъп, но все още не разбирам как тази… бродерия… ще ми помогне — опънах се инатливо. Драконът издаде пронизителен звук, който първо се усили, а след това заглъхна сред кълба от дим.

— Имаш ли представа какво е да си тъкачка? — попита остро баба Алсъп.

— Не съвсем — признах си аз.

— Даяна първо трябва да си пийне. — Сюзана се приближи към мен с димяща чаша. Ароматите на лайка и мента изпълниха въздуха. Драконът ми наведе заинтригувано глава. — Това е успокоителна отвара и може да укроти и звяра ѝ.

— Не се тревожа чак толкова много за дракона — каза пренебрежително Катрин. — Винаги е трудно да накараш някого да ти се подчинява, почти като да възпреш демон, който си е наумил да прави беля. — Лесно ѝ беше да го каже, помислих си. Не ѝ се налагаше да убеждава звяр да се върне обратно в нея.

— Какво има в тази отвара? — попитах аз, след като отпих от чашата. След чайовете на Март бях станала подозрителна към билките. Още не бях довършила въпроса и по чашата избуяха мента, миришещите на слама цветчета на лайката, пухкавите съцветия на ангелика и някакви твърди лъскави листа, които не можех да разпозная. Изругах.

— Видяхте ли! — извика Катрин и посочи към чашата. — Точно каквото ви казах. Когато Даяна задава въпрос, богинята му отговаря.

Сюзана погледна с тревога чашата си, която се напука под напора на растящите корени.

— Май си права, Катрин. Но ако тя смята да тъче, а не да чупи, трябва да задава по-обмислени въпроси.

Баба Алсъп и Катрин бяха разгадали тайната на моите способности — че те бяха нетрадиционно свързани с любопитството ми. Сега някои събития започваха да ми се изясняват: моята бяла маса и яркият цветен пъзел, които ми се притичаха на помощ винаги когато се изправех пред проблем; маслото, което излетя от хладилника на Сара в Мадисън, когато се чудех дали е останало нещо от него. Дори странната поява на Ашмол 782 в Бодлианската библиотека можеше да бъде обяснена. Когато попълних заявката, се почудих какво може да има в това томче. По-рано този ден просто се запитах кой може да е написал заклинанието в тетрадката с магии на Сюзана, и мастилото изтече от страницата и нарисува върху масата портрет на мъртвата ѝ баба.

Обещах на Сюзана да върна думите обратно веднага щом разбера как. И открих, че усвояването на магия прилича на изучаването на историята. Номерът и при двете беше не да се търсят правилните отговори, а да се формулират точните въпроси.

— Разкажи ни пак как извика вещерската вода, Даяна, и как лъкът и стрелата се появяват в ръката ти, когато някой, когото обичаш, е в беда — предложи Сюзана. — Може би това ще ни подскаже какъв метод да следваме.

Припомних си събитията от нощта, в която Матю си бе тръгнал от Сет-Тур и около мен стана наводнение, както и сутринта в градината на Сара, когато видях вените, по които водата течеше под земята. Разказах подробно за всички случаи, в които лъкът се бе появявал — дори за тези, когато нямаше стрела или когато имаше, но не бях я изстреляла. Щом свърших, Катрин въздъхна със задоволство.

— Сега вече виждам какъв е проблемът. Даяна не присъства докрай, ако не защитава някого или ако не е принудена да се изправи лице в лице със страховете си — обясни ни тя. — Винаги се опитва да разгадае миналото и се чуди за бъдещето. Вещицата трябва да е изцяло тук и сега, за да направи магия.

Драконът ми изпляска с криле в знак на съгласие и прати нова порция топъл дим из стаята.

— Матю винаги е мислил, че има връзка между емоциите, потребностите и магиите ми — споделих аз.

— Понякога се чудя дали този кръвопиец не е наполовина вещер — поклати глава Катрин.

Другите се разсмяха на абсурдната идея синът на Изабо дьо Клермон да има дори и капка вещерска кръв.

— Мисля, че е напълно безопасно да оставим засега дракона на мира и да се върнем към магията на Даяна за прикритие — каза баба Алсъп, като имаше предвид необходимостта да скрия излишната енергия, която се освобождаваше всеки път, когато правех магия. — Напредваш ли?

— Усетих около мен да се появява дим — промълвих колебливо.