Нощна сянка

— Трябва да се съсредоточиш върху възлите — обясни баба Алсъп и погледна настойчиво към панделките в скута ми. Те бяха във всички цветове, затова свързваха цветовете и усукването и връзването им произвеждаха магия. Но първо трябваше да разбера кои от тях да използвам. Хванах възела, на който бяха завързани в единия си край. Така трябваше да се освободят правилните панделки за магията, която се опитвах да създам.

Духнах в тях и те заблестяха и затанцуваха. Жълтата и кафявата се освободиха и паднаха в скута ми заедно с червената, синята, сребристата и бялата. Прокарах пръсти по дългите около педя усукани копринени лентички. Шест панделки значеха шест възела, кой от кой по-труден.

Уменията ми за правене на възли бяха все още несръчни, но тази част от изтъкаването на магията ми се стори странно успокояваща. Когато се упражнявах да правя сложните прекръстосвания и усуквания с обикновен канап, резултатът напомняше на келтски декоративни възли. Възлите си имаха йерархия. Първите два бяха прости — с една панделка. Сара ги ползваше понякога, когато правеше любовни заклинания или някаква друга магия за свързване. Но само тъкачките можеха да правят сложни възли с девет прекръстосвания, в края на които оставаха две свободни панделки, които магически се сливаха в нерушима тъкан.

Поех дълбоко дъх и се съсредоточих отново. Прикриването беше форма на защита и неговият цвят беше лилавото. Но нямах лилава панделка. Без да се бавят, синята и червената се усукаха една около друга толкова плътно, че крайният резултат беше като лилавите свещи на точки, които майка ми слагаше на прозорците, когато луната беше скрита.

— С простия възел започва магията — промърморих и проврях лилавата лента през примката. Драконът изтананика имитация на думите ми.

Погледнах нагоре и отново се удивих на променящата се външност на съществото. Когато издишваше, се скриваше зад облак дим. Когато вдишваше, очертанията му ставаха по-ясни. Беше идеалният баланс между дух и материя, нито едното, нито другото. Дали някога щях да се почувствам толкова цяла?

— С двоен възел магията става истинска. — Направих двоен възел на същата лилава лентичка. Почудих се дали има начин да ставам незабележима винаги, когато ми се прииска, както правеше драконът, и прокарах жълтата панделка през пръстите си. Третият възел беше първият истински възел на тъкачката. Макар да имаше само три прекръстосвания, пак си беше предизвикателство.

— С тройния възел магията се освобождава. — Усуках и преметнах панделката, след това издърпах краищата ѝ един до друг. Те се сляха в неразрушимо цяло.

Отдъхнах с облекчение и я хвърлих в скута си, а от устата ми излезе сива мъгла, по-фина от дим. Тя увисна около мен като пелена. Ахнах от почуда и така от мен излезе още от странната прозрачна мъгла. Вдигнах очи. Къде се беше дянал драконът? Кафявата панделка скочи към пръстите ми.

— С четворен възел силата се запазва. — Обичах формата на четвъртия възел и неговите криволичещи усуквания и премятания.

— Много добре, Даяна — насърчи ме баба Алсъп. Това беше моментът, в който моите магии имаха тенденцията да се провалят. — А сега остани в мига и нареди на дракона да остане с теб. Ако иска, ще се скрие от любопитните ти очи.

Беше прекалено да се надявам на съдействие от дракона, но въпреки това направих петорния възел.

— С петорния възел магията започва да расте.

Драконът се спусна надолу и опря крила в ребрата ми.

— Ще останеш ли при мен? — попитах го тихо.

Драконът ме обви във фин сив пашкул. Той приглуши черния цвят на полата и жакета ми, направи ги графитеносиви. Пръстенът на Изабо вече не искреше толкова ярко, отблясъците в сърцето на диаманта се скриха. Дори сребристата панделка в скута ми помръкна. Усмихнах се на безмълвния отговор на дракона.

— С шесторния възел правя тази магия — казах. Последният ми възел не беше симетричен както бе редно, но въпреки това се получи.

— Ти наистина си тъкачка, дете — каза баба Алсъп и издиша дълго задържания си дъх.

Чувствах се прекрасно незабележима по пътя към вкъщи, увита в пашкула на моя дракон, но отново се оживих, когато прекрачих прага на «Еленът и короната». Там освен пакет ме чакаше и Кит. Матю продължаваше да прекарва прекалено много време с непостоянния демон. Разменихме хладни поздрави и тъкмо започнах да разопаковам пакета, когато Марлоу силно изрева.

— Мили боже! — На празното само допреди миг място сега стоеше Матю и гледаше невярващо парче хартия.

— Какво иска пък сега Старата лисица? — попита кисело Кит, докато потапяше перото си в мастилницата.

— Току-що получих сметка от Никола Вален, златаря, който се намира по-нагоре по улицата — каза Матю намръщен. Погледнах го невинно. — Иска ми петнайсет паунда за миши капан. — Тъй като вече разбирах по-добре покупателната стойност на паунда и знаех, че прислужницата на Мери — Джоан, печели само по пет паунда на година, бях наясно, защо Матю е шокиран.

— О, това ли? — Върнах вниманието си върху пакета. — Аз му го поръчах.