Нощна сянка

Без изобщо да мисля, освободих огнедишащия дракон. «Спри го» — заповядах аз. Драконът го обви в сива мъгла, докато летеше над и около него, стана плътен при вратата и заби шиповете на крилете си от двете страни на касата. Когато Матю се приближи прекалено, от устата му застрашително се изстреля огнен език.

— Никъде няма да ходиш — заявих. Нужни ми бяха огромни усилия да не повишавам тон. Матю може и да бе по-силен от мен, но се съмнявах, че би имал успех срещу моя питомник. — Драконът ми е донякъде като Шарка — малък, но агресивен. На твое място не бих я вбесявал.

Матю се обърна и ме погледна студено.

— Ако си ми ядосан, кажи го. Ако съм направила нещо, което не ти харесва, кажи го. Ако искаш да сложиш край на този брак, имай куража да го направиш ясно, така че да имам шанс — някакъв шанс — да се възстановя. Защото ако продължаваш да ме гледаш така, сякаш ти се иска да не се бяхме женили, определено ще ме унищожиш.

— Нямам желание да слагам край на брака ни — промълви тихо той.

— Тогава бъди мой съпруг. — Тръгнах към него. — Знаеш ли какво си мислех, докато гледах как летяха онези чудесни птици днес? «Ето така би изглеждал и Матю, ако беше свободен да бъде себе си.» А докато слагаше качулката на Шарка, за да не може да ловува, както ѝ нареждат инстинктите, видях в очите ѝ същата мъка, която виждам в твоите всеки ден, откакто изгубих бебето.

— Не става дума за бебето. — В погледа му вече се четеше предупреждение.

— Не. Става дума за мен. И за теб. И за нещо толкова ужасно, че не можеш да го признаеш — че въпреки твоята така наречена власт над живота и смъртта, не можеш да контролираш всичко и не можеш да предпазиш мен или всеки друг, когото обичаш.

— И си мислиш, че загубата на бебето ме е накарало да проумея това, така ли?

— Че какво друго би могло да бъде? Чувството ти за вина заради Бланка и Лукас едва не те уби.

— Грешиш. — Пръстите на Матю се бяха заровили в косата ми, разплитаха плитките и освобождаваха аромата на лайка и мента от сапуна, който използвах. Зениците му бяха огромни и черни като мастило. Той вдиша дълбоко миризмата ми и част от зеленото се върна.

— Тогава ми кажи какво е.

— Това.

Той сграбчи края на корсажа ми и го разкъса. После развърза връвта, която придържаше широкото деколте на ризата, и тя се свлече по раменете ми и оголи горната половина на гърдите ми. Пръстът му проследи една синя вена по тях и продължи под плата.

— Всеки ден в живота си се боря за контрол. Боря се срещу гнева и огорчението, което следва след него. Боря се с глада и жаждата, защото не смятам, че е добре да вземам кръв от други създания — дори и от животни, макар че това мога да го понеса по-добре, отколкото да пия кръвта на някого, когото мога да видя отново на улицата. — Той вдигна очи към моите. — И воювам със самия себе си заради това неописуемо желание да притежавам тялото и душата ти по начини, които никой топлокръвен не може да проумее.

— Искаш кръвта ми — прошепнах аз, внезапно осенена от истината. — Лъгал си ме.

— Лъгах себе си.

— Казах ти, при това неведнъж, че можеш да я имаш. — Разгърдих се още повече, отметнах глава настрани и оголих сънната си артерия. — Вземи я. Не ми пука. Просто искам да се върнеш.

С мъка преглътнах риданието си.

— Ти си моя съпруга. Никога не бих взел по своя воля кръв от шията ти. — Пръстите на Матю бяха хладни, докато оправяше ризата ми. — Когато го направих в Мадисън, бях твърде слаб, за да мога да се спра.

— Какво ѝ е на шията ми? — объркано попитах аз.

— Вампирите хапят по шията само непознати и подчинени. Никога любовниците си. И в никакъв случай брачните си половинки.

— Господство — промълвих, мислейки си за предишните ни разговори за вампири, кръв и секс. — И хранене. Затова предимно човешки същества биват ухапвани на това място. Значи в онази легенда за вампири има зрънце истина.

— Вампирите хапят половинките си тук, близо до сърцето. — Устните на Матю докоснаха оголената кожа над деколтето. Точно там ме беше целунал в сватбената ни нощ, когато емоциите го бяха залели.

— Мислех си, че желанието ти да ме целуваш там е проява на обикновена страст — казах.

— Няма нищо обикновено в желанието на вампир да взема кръв от тази вена. — Той премести устни на сантиметър по синята линия и отново ме целуна.

— Но щом не става въпрос за хранене и господство, тогава за какво?

— За честност. — Когато погледите ни се срещнаха, очите на Матю бяха повече черни, отколкото зелени. — Вампирите пазят твърде много тайни, за да могат да бъдат напълно честни. Не всички могат да се споделят с думи, а повечето са твърде сложни, за да се обяснят, дори когато се опитваш да го направиш. А и в моя свят има забрани и ограничения относно споделянето им.

— Това ми е известно — кимнах. — Чувала съм го неведнъж.

— Да пиеш от любимия е все едно да знаеш, че няма нищо скрито. — Матю се загледа в гърдата ми и отново докосна вената с върха на пръста си. — Наричаме я сърдечна вена. Кръвта там е по-сладка. Дава чувство за пълно притежание, но то изисква и пълен контрол, за да не бъдеш пометен от силата на емоциите. — Гласът му бе тъжен.