Нощна сянка

— Имате я — с неохота се съгласи Жербер. — Всички се събират там, нали знаете. Вещиците. Вампирите. Срещат се дори демони. Наричат себе си Тайното събрание. Маркъс изпрати съобщение на вампирите от Паството с настояване споразумението да бъде отменено.

— Но това ще означава…

— Краят на нашия свят — довърши Жербер.

Част пета

Лондон, Блекфрайърс

34.

— Не оправда очакванията ми!

Обувка от червена дамаска полетя във въздуха. Матю наклони глава миг преди удара. Обувката продължи полета си покрай ухото му, събори ювелирния глобус от масата и тупна на пода. Пръстените на глобуса ядосано се завъртяха по фиксираните си орбити.

— Исках Кели, глупако. А вместо него дойде посланикът на императора да ми разказва за многобройните ти провинения. Когато настоя да ме види, още нямаше осем часа и слънцето току-що беше изгряло. — Елизабет Тюдор страдаше от зъбобол, което не допринасяше за доброто ѝ настроение. Тя засмука бузата си, за да притисне възпаления кътник, и се намръщи. — А къде беше ти? Изпълзяваш обратно при мен, без да се интересуваш от страданията ми.

Синеока красавица пристъпи напред и подаде на Нейно Величество напоена с карамфил кърпичка. Матю кипеше до мен и парливата атмосфера в помещението вече беше непоносима. Елизабет постави деликатно кърпичката между бузата и венеца си; жената се дръпна назад, а зелената рокля изшумоля около глезените ѝ. Цветът бе доста оптимистичен за този облачен майски ден, сякаш жената се надяваше по този начин да увещае лятото да дойде по-скоро. Помещението на четвъртия етаж в кулата на двореца Гринуич предлагаше просторна гледка към сивата река, калната земя и навъсеното небе на Англия. Въпреки многото прозорци, сребристата светлина на утрото не спомагаше за разпръскването на тежката, решително мъжка и изцяло Тюдорска атмосфера в стаята. Гравираните инициали на тавана — преплетени Х и А за Хенри VIII и Ан Болейн — показваха, че помещението е било обзаведено и украсено горе-долу по времето на раждането на Елизабет и е било рядко използвано оттогава.

— Може би е по-добре да изслушаме господин Ройдън, преди да хвърлите мастилницата — благо предложи Уилям Сесил.

Ръката на Елизабет се спря, но тя не остави тежкия метален предмет.

— Имаме новини за Кели — обадих се с надеждата да помогна.

— Не сме искали мнението ви, госпожо Ройдън — остро ме сряза кралицата на Англия. — Подобно на твърде много жени в двора ми, и вие сте напълно лишена от всякакви обноски и благоприличие. Ако искате да останете в Гринуич със съпруга си, вместо да бъдете отпратена в Удсток, където ви е мястото, по-добре вземете за пример госпожа Трокмортън. Тя не говори, освен ако не ѝ се каже да го направи.

Госпожа Трокмортън погледна към Уолтър, който стоеше до Матю. Бяхме се срещнали с него на задното стълбище към личните покои на кралицата и макар Матю да каза, че не е необходимо, Уолтър бе настоял да дойде с нас в леговището на лъва.

Устните на Бес се свиха, но очите ѝ затанцуваха. Фактът, че привлекателната млада повереница на кралицата и нейният енергичен, навъсен пират имаха връзка, беше очевиден за всички с изключение на Елизабет. Купидон бе успял да порази със стрелата си сър Уолтър Рали, точно както беше предсказал Матю. Човекът беше безнадеждно влюбен.

Устните на Уолтър омекнаха под предизвикателния поглед на любимата му и начинът, по който я съблече с очи в отговор, обещаваше, че темата за благоприличието ще бъде обсъдена по-подробно насаме.

— Щом не държите на присъствието на Даяна, може би ще позволите на съпругата ми да се прибере у дома, за да си почине, както помолих — с равен глас каза Матю, макар че черните му очи гледаха гневно кралицата. — Прекара няколко седмици в път. — Кралската баржа ни беше срещнала, преди да успеем да стъпим в Блекфрайърс.

— Да си почине! Не съм мигнала откакто научих за авантюрите ви в Прага. Ще почива, след като приключа с теб! — изврещя Елизабет и мастилницата повтори траекторията на кралската обувка. Когато тя се отклони към мен като фалцово хвърлена топка, Матю се пресегна и я улови. Без да каже нито дума, той я подаде на Рали, а Уолтър на свой ред я подхвърли на чиновника, който вече държеше обувката на кралицата.

— Много по-трудно може да се намери заместник на господин Ройдън, отколкото на астрономическата ви играчка, Ваше Величество. — Сесил ѝ предложи бродирана възглавничка. — Може би ще предпочетете това, ако са ви нужни още боеприпаси.

— Не смейте да ме поучавате, лорд Бъргли! — изсъска кралицата и се обърна яростно към Матю. — Себастиан Сенклер не се отнасяше по такъв начин с баща ми. Не би посмял да провокира Тюдорския лъв.

Бес Трокмортън примигна, когато чу непознатото име. Златната ѝ глава се обърна от Уолтър към кралицата като пролетен нарцис, търсещ слънчевите лъчи. Сесил леко се покашля, когато забеляза явното объркване на младата жена.

— Предлагам да си спомним за благословения ви баща някой друг път, когато ще можем да насочим както подобава вниманието си към паметта му. Имахте ли въпроси към господин Ройдън?