Нощна сянка

Нокс долови леко потрепване в гласа на Жербер, което можеше да забележи само някой, който го познаваше добре. Жербер, почитаемият вампир, който никога не оставаше без думи, бе изнервен.

— През тази година в града е бил Едуард Кели, асистентът на доктор Дий.

— Вече говорихме по въпроса. Вярно е, Паството навремето смяташе, че Ашмол 782 може да е бил в библиотеката на Дий. Но когато тези подозрения възникнаха през 1586-а, аз посетих Едуард Кели в Прага. Доктор Дий имал книга, пълна с илюстрации. Не беше нашата. Оттогава проследихме всеки том от библиотеката на доктор Дий, просто за всеки случай. Елиас Ашмол не се е сдобил с ръкописа чрез Дий или Кели.

— Грешите. Книгата е била у Кели през май деветдесет и първа. — Нокс замълча за момент. — И той я е разкъсал. Книгата, която Даяна Бишъп е видяла в Оксфорд, е била с липсващи страници.

— Какво знаете, Питър? — остро попита Жербер.

— Вие какво знаете, Жербер? — Нокс не харесваше вампира, но бяха съюзници от години. И двамата разбираха катастрофалните промени, грозящи техния свят. След тях щеше да има победители и победени. И двамата нямаха никакво намерение да се окажат на губещата страна.

— Вениамин бен Гавриил е син на Матю Клермон — с неохота съобщи Жербер.

— Син? — слисано повтори Нокс. — Бенджамин дьо Клермон не фигурираше в никоя от подробните вампирски генеалогии на Паството.

— Да. Но Бенджамин се отрече от кръвната си линия. Това е трудно решение за един вампир, тъй като има голяма вероятност останалите от фамилията да го убият, за да защитят тайните си. Матю забрани на всеки Дьо Клермон да посяга на живота на сина му. И никой не е виждал Бенджамин от деветнайсети век, когато той изчезна в Йерусалим.

Светът на Нокс внезапно се преобърна. Ашмол 782 не биваше да попада у Матю Клермон. Не и ако съдържаше най-ценните познания на вещиците.

— Е, ще го намерим — мрачно се закани Нокс. — Според писмото Едуард Кели е пръснал трите листа. Дал единия на рави Льов, който пък го предал на някой си Авраам бен Елия от Хелм.

— Авраам бен Елия беше известен като много могъщ вещер. Нима вашият вид не знае собствената си история?

— Знаем да не се доверяваме на вампири. Винаги съм гледал на този предразсъдък като на театралничене, а не като на история, но сега не съм толкова сигурен. — Нокс замълча за момент. — Льов е казал на Бенджамин да се обърне за помощ към баща си. Знаех си, че Дьо Клермон крият нещо. Трябва да намерим Бенджамин дьо Клермон и да го накараме да ни каже какво знаят той и баща му за Ашмол 782.

— Бенджамин дьо Клермон е опасен младеж. Заразен е от същата болест, която мъчеше сестрата на Матю, Луиза. — Вампирите я наричаха кръвожадна ярост и Паството се питаше дали болестта не е свързана по някакъв начин с новото заболяване, поразяващо вампирите — онова, което водеше до смъртта на толкова много топлокръвни след неуспешни опити за създаване на нови вампири. — Ако наистина има три изгубени листа от ръкописа, ще ги намерим без неговата помощ. Така ще е по-добре.

— Не. Време е вампирите да разкрият тайните си. — Нокс си даваше сметка, че успехът или провалът на плановете им може да зависи до голяма степен от този нестабилен клон на родословното дърво на Дьо Клермон. Погледна отново писмото. Льов ясно казваше, че иска Вениамин да възстанови не само книгата, но и отношенията с фамилията си. Матю Клермон би могъл да знае повече за тези неща, отколкото подозираха всички.

— Предполагам, че ще поискате разходка във времето до Прага по времето на Рудолф, за да потърсите Едуард Кели — промърмори Жербер, мъчейки се да потисне въздишката на раздразнение. Вещерите можеха да бъдат ужасно импулсивни.

— Тъкмо обратното. Отивам в Сет-Тур.

Жербер изсумтя. Щурмуването на фамилния замък на Дьо Клермон беше по-нелепа идея и от връщането в миналото.

— Колкото и изкушаващо да звучи, хрумването ви не е разумно. Болдуин си затваря очите единствено заради разкола между него и Матю. — Това бе единствената стратегическа грешка на Филип, доколкото можеше да си спомни Жербер — да предаде Рицарите на Лазар на Матю, вместо на по-големия си син, на когото винаги бе казвано, че постът е негов. — Пък и Бенджамин вече не се смята за Дьо Клермон, а и самите Дьо Клермон определено не го смятат за един от тях. Сет-Тур е последното място, на което бихме го намерили.

— Доколкото знаем, Матю дьо Клермон притежава от векове една от липсващите страници. Нямаме никаква полза от книгата, ако не е цяла. Пък и е време този вампир да плати за греховете си, както за греховете на майка си и баща си.

Тримата бяха отговорни за смъртта на хиляди вещици. Нека вампирите се безпокоят за умилостивяването на Болдуин. Справедливостта бе на страната на Нокс.

— Не забравяйте греховете на любовницата му — гадно подхвърли Жербер. — Липсва ми моята Жулиет. Даяна Бишъп ми дължи живот за онзи, който отне.

— Това означава ли, че имам подкрепата ви? — На Нокс не му пукаше какъв ще е отговорът. Със или без помощта на Жербер, щеше да поведе отряд вещици и вещери срещу твърдината на Дьо Клермон преди края на седмицата.