Нощна сянка

Минахме покрай западната врата на «Свети Павел», където имаше навалица въпреки късния час, и излязохме от църковния двор на север. Така се озовахме на Чийпсайд, най-широката и просперираща улица в Лондон, където бяха златарските работилници. Обиколихме фонтана на Чийпсайд Крос, който се използваше като басейн от група крещящи момчета, и продължихме на изток. Матю ме поведе по маршрута на процесията при коронацията на Ан Болейн и ми показа къщата, в която живял Джефри Чосър като малък. Някакви търговци го поканиха да вземе участие в игра на кегли, но го отстраниха от съревнованието, след като направи три поредни попадения.

— Сега доволен ли си, след като се показа супермъжкар? — подразних го, а той ме прегърна през кръста и ме привлече към себе си.

— Много. — Посочи към някакъв разклон. — Виж.

— Кралската борса. — Обърнах се развълнувана към него. — Нощем! Спомни си.

— Един джентълмен никога не забравя — промърмори той с нисък поклон. — Не съм сигурен дали са останали отворени магазини, но фенерите ще са запалени. Какво ще кажеш да се разходим из двора?

Влязохме през широките сводове до камбанарията, върху която имаше златен скакалец. Вътре се завъртях бавно, за да огледам добре четириетажната сграда със стотиците ѝ магазини, продаващи всичко, от доспехи до обувалки. Статуи на английски монарси се взираха отгоре към купувачи и търговци, а рояк скакалци украсяваше капаците на всички прозорци.

— Скакалецът е символът на Грешам, а той изобщо не се е притеснявал от саморекламата — разсмя се Матю, след като проследи погледа ми.

Някои магазини наистина бяха отворени, фенерите в галериите около централния двор бяха запалени и ние не бяхме единствените, наслаждаващи се на вечерта тук.

— Откъде идва музиката? — попитах и се огледах за музиканти.

— От кулата — каза Матю и посочи в посоката, откъдето бяхме влезли. — Търговците спонсорират концерти, когато е топло. Добре е за бизнеса.

Матю явно също беше добър в бизнеса, ако можеше да се съди от броя съдържатели на магазини, които го поздравиха по име. Той разменяше шеги с тях и питаше за жените и децата им.

— Сега се връщам — каза ми и се шмугна в един магазин. Озадачена, аз заслушах музиката и се загледах как някаква авторитетна млада жена организира импровизиран бал. Хората се наредиха в кръгове, хванаха се за ръце и заподскачаха като пуканки в нагорещена тенджера.

Когато се появи отново, Матю ми връчи с всичките му церемонии…

— Капан за мишки — възкликнах и се изкисках при вида на малката дървена кутийка с плъзгаща се врата.

— Това е капан за мишки — натърти той и хвана ръката ми. Поведе ме с гърба напред, право към центъра на веселието. — Танцувай с мен.

— Определено не знам този танц. — Стъпките му нямаха нищо общо с плавните танци в Сет-Тур или в двора на Рудолф.

— Аз пък го знам — каза Матю, без да си прави труда да гледа въртящите се двойки зад него. — Танцът е стар, казва се Черната кранта и е с много лесни стъпки. — Издърпа ме в края на редицата, измъкна капана за мишки от ръцете ми и го даде на някакво хлапе да го пази. Обеща едно пени на момчето, ако ни го върне в края на песента.

Сетне хвана ръката ми, пристъпи в редицата танцьори и когато другите започнаха, ние ги последвахме. Три стъпки и леко подритване напред, три стъпки и малка крачка назад. След няколко повторения стигнахме по-сложните стъпки, когато редицата от дванайсет танцьори се раздели на две от по шестима, които започнаха да си сменят местата, да минават по диагонал от едната редица в другата и да лъкатушат напред-назад.

Когато танцът завърши, имаше призиви за още музика и молби за конкретни мелодии, но ние излязохме от Кралската борса преди танците да станат по-енергични. Матю прибра капана и вместо да ме поведе обратно към вкъщи, тръгна на юг към реката. Минахме по толкова много алеи и пресякохме толкова църковни площади, че напълно изгубих ориентация, когато стигнахме до «Вси светии» с нейната висока квадратна кула и изоставен вътрешен двор с колонада, където някога са се разхождали монасите. Подобно на повечето лондонски църкви, и тази беше на път да се превърне в развалина и средновековната ѝ зидария се рушеше.

— Катери ли ти се? — попита Матю, вмъкна се в двора и отвори ниска дървена врата.

Кимнах и започнахме да се изкачваме. Подминахме камбаните, които за щастие точно сега не звъняха. Матю бутна капака на покрива. Изпълзя през отвора, после хвана ръката ми и ме издърпа. Изведнъж се озовахме зад зъберите на кулата и целият Лондон се разпълзя в краката ни.

Огньовете по хълмовете извън града вече горяха ярко, фенери се поклащаха нагоре-надолу на носовете на лодките и баржите в Темза. В далечината, на черния фон на реката, фенерите приличаха на светулки. Чувах смях, музика и всички обичайни звуци на живота, с който бях така свикнала през месеците, откакто дойдохме тук.

— Е, срещна се с кралицата, видя Кралската борса през нощта и участва в представление, вместо само да гледаш — изброи Матю, като свиваше пръсти.