Нощна сянка

— Побързай тогава — казах. Едва се сдържах. Въпреки настояването ми стрелката на спидометъра не помръдна от мястото си. Изстенах нетърпеливо. — Трябваше да си останем с колата на Маркъс.

— Търпение. Почти стигнахме. — «Пък и няма шанс да подкарам по-бързо» — помисли си Матю, докато отново завиваше.

— Какво каза Софи за шофирането на Натаниъл, когато била бременна? «Кара като някаква стара дама.»

— Представи си го как ли щеше да кара, ако наистина беше стара дама — столетница като мен. Точно така смятам да карам до края на дните ми, стига ти да си в колата. — Матю отново взе ръката ми и я поднесе към устните си.

— Дръж си ръцете на волана, бабке — пошегувах се, докато вземахме последния завой и между нас и двора на замъка се появи права отсечка с орехови дървета от двете страни.

«По-бързо» — замолих го мислено. Погледът ми се спря върху кулата на Матю. Когато колата забави скорост, аз го погледнах объркано.

— Чакат ни — обясни той и кимна напред.

Софи, Изабо и Сара стояха неподвижни в средата на пътя.

Демон, вампир, вещица — и още една. Изабо държеше бебе в ръцете си. Виждах плътната кафява косица и пухкави дълги крачета. Едната ръчичка беше стиснала здраво меден кичур на вампира, а другата бе протегната властно към нас. Усетих слабо, но неоспоримо изтръпване, когато очите на бебето се насочиха към мен. Детето на Софи и Натаниъл беше вещица, точно както беше предсказано.

Разкопчах колана, отворих вратата и се втурнах по пътя, преди Матю да е успял да спре напълно колата. Сълзи се стичаха по лицето ми и Сара се затича да ме обгърне в познатите тъкани от вълна и фланела, ухаещи на буника и ванилия.

«У дома» — помислих си.

— Толкова се радвам, че се върнахте живи и здрави! — пламенно възкликна тя.

Гледах над рамото на Сара как Софи нежно поема бебето от ръцете на Изабо. Лицето на майката на Матю бе неразгадаемо и красиво както винаги, но стиснатите ѝ устни намекваха за силните ѝ чувства. И устните на Матю се стягаха по същия начин. Двамата си приличаха много повече по плът и кръв, отколкото би могло да се допусне.

Освободих се от прегръдката на Сара и се обърнах към свекърва си.

— Не бях сигурна, че ще се върнете. Толкова време ви нямаше. После Маргарет започна да настоява да я изведем на пътя и така най-сетне започнах да вярвам, че в крайна сметка може и да се върнете при нас. — Изабо затърси по лицето ми някаква премълчана информация.

— Вече сме тук. И ще останем. — Изабо беше преживяла достатъчно загуби през дългия си живот. Целунах я нежно по едната буза, после и по другата.

— Bien — с облекчение промърмори тя. — Всички сме доволни, че сте тук, не само Маргарет.

Бебето чу името си и започна да гука, като мърдаше ръце и крака в опита си да стигне до мен.

— Умно момиче — одобрително рече Изабо, като потупа първо нея, а после и майка ѝ по главата.

— Искаш ли да подържиш кръщелницата си? — попита Софи. Усмивката ѝ беше широка, макар че в очите ѝ блестяха сълзи. Толкова много приличаше на Сюзана.

— Да, моля — отговорих и взех бебето в ръце, като целунах Софи по бузата. — Здравей, Маргарет — прошепнах и вдишах миризмата ѝ.

— Д-д-д-д. — Маргарет сграбчи кичур от косата ми и започна да го навива в юмруче.

— Ама че си палавница — разсмях се. Тя заби крачета в ребрата ми и изсумтя недоволно.

— Инат е като баща си, макар да е зодия Риби — ведро рече Софи. — Сара мина през церемонията на твоето място. Агата беше тук. В момента я няма, но подозирам, че скоро ще се върне. Тя и Март приготвиха специална торта, увита в захарен памук. Беше изумителна. И роклята на Маргарет беше прекрасна. Говориш различно, сякаш си прекарала много време в чужда страна. И харесвам косата ти. Тя също е различна. Гладни ли сте? — Думите на Софи се изливаха като порой от устата ѝ, също като при Том или Джак. Чувствах загубата на приятелите дори тук, сред семейството.

Целунах Маргарет по челото и я върнах на майка ѝ. Матю още стоеше зад отворената врата на джипа; единият му крак беше в колата, а другият бе стъпил на земята на Оверн, сякаш не беше сигурен дали трябва да е тук.

— Къде е Ем? — попитах.

Сара и Изабо се спогледаха.

— Всички ви чакат в замъка. Какво ще кажете да влезем? — предложи Изабо. — Остави колата. Някой ще я прибере. Сигурно искате да си опънете краката.

Прегърнах Сара и направих няколко крачки. Къде беше Матю? Обърнах се и протегнах свободната си ръка. «Ела при семейството си — мислено го повиках, когато погледите ни се срещнаха. — Ела при хората, които те обичат.»

Той се усмихна и сърцето ми подскочи в отговор.

Изабо изсъска изненадано и звукът се разнесе в летния въздух по-силно от шепот.

— Сърдечни ритми. Твоят. И… още два? — Прекрасните ѝ зелени очи се стрелнаха към корема ми. Появи се малка червена капка, която заплашваше всеки момент да капне. Изабо погледна въпросително Матю. Той кимна и кървавата сълза на майка му най-сетне се отрони и се плъзна по бузата ѝ.

— Близнаците се срещат често в рода ми — обясних аз. Матю беше доловил втория сърдечен ритъм в Амстердам, малко преди да се качим в спортната кола на Маркъс.