Нощна сянка

— Тя трябва да е от Новия свят или от Африка — настояваше Марлоу и отказваше да ме нарича по име. — Не е от Честър, нито от Шотландия, Ирландия, Уелс, Франция или някоя част на империята. Не вярвам също да е холандка или испанка.

— Добро утро и на теб, Том. Има ли някаква причина да обсъждате къде е родена Даяна, и то точно в спалнята ми? — Матю завърза връзката на нощницата ми.

— Много е приятно да се излежаваш, дори когато мозъкът ти е замъглен от треска. Кит казва, че сигурно си се оженил за вещицата в пристъп на тежка болест. Иначе безразсъдството ти е необяснимо. — Том продължаваше да плещи като истински демон, без да си направи труда да отговори на въпроса на Матю. — Пътищата бяха сухи, пристигнахме преди часове.

— И вече няма вино — оплака се Марлоу.

«Пристигнахме?» — помислих си. Значи имаше още демони тук. «Старата ложа» вече пращеше по шевовете.

— Вън! Мадам трябва да се измие, преди да поздрави лорда. — Франсоаз влезе в стаята с леген с димяща вода в ръце. Пиер, както обикновено, я следваше по петите.

— Нещо важно ли се е случило? — попита Джордж зад балдахина. Бе влязъл незабелязано и осуетяваше усилията на Франсоаз да изгони всички от стаята. — Зарязахте лорд Нортъмбърленд сам в голямата зала. Ако беше мой патрон, нямаше да се отнасям така с него!

— Хал чете трактат за баланса в строителството, изпратен от математик от Пиза. Той е съвсем доволен — отвърна Том троснато и седна на ръба на леглото.

Сигурно говореше за Галилей, осъзнах с вълнение аз. През 1590 година Галилей бе младши преподавател в университета в Пиза. Трудът му за баланса все още не е публикуван. Том. Лорд Нортъмбърленд. Някой, който си кореспондира с Галилей. Зяпнах учудена. Демонът, седнал върху юргана ми, беше Томас Хариът[7].

— Франсоаз е права. Вън! Всички — нареди им Матю не по-малко троснато и от Том.

— А какво да кажем на Хал? — попита Кит и хвърли многозначителен поглед към мен.

— Кажете му, че скоро ще сляза — отвърна Матю. Преобърна се и ме придърпа към себе си.

Изчаках, докато приятелите на съпруга ми се изнижат от стаята, и го ударих в гърдите.

— Това пък за какво беше? — Той премигна, преувеличавайки болката, защото единственият наранен беше юмрукът ми.

— Защото не ми каза кои са приятелите ти! — Облегнах се на лакът и се взрях в него. — Великият драматург Кристофър Марлоу. Джордж Чапман, поет и учен. Математикът и астрономът Томас Хариът, ако не греша. И Лорда Магьосник[8] чака долу!

— Не помня кога Хенри се сдоби с това прозвище, но все още никой не го нарича така. — Матю изглеждаше развеселен, което още повече ме разгневи.

— Трябва ни само сър Уолтър Рали и цялата Нощна школа[9] ще е в къщата!

Матю погледна през прозореца, когато споменах тази легендарна група радикали, философи и свободни мислители. Томас Хариът. Кристофър Марлоу. Джордж Чапман. Уолтър Рали. И…

— Кой си ти, Матю? — Не се бях сетила да го питам, преди да тръгнем.

— Матю Ройдън — отвърна той и кимна, все едно току-що се бяхме запознали. — Приятел на поетите.

— Историците не знаят почти нищо за теб — казах аз, озадачена. Матю Ройдън беше най-мистериозната личност, свързвана с Нощната школа.

— Сигурно вече не си изненадана, след като знаеш кой всъщност е Матю Ройдън, нали? — И вдигна черната си вежда.

— О, изненадата ми стига за цял живот. Трябваше да ме предупредиш, преди да ме хвърлиш насред това.

— И какво щеше да направиш? Едва имахме време да се облечем, преди да тръгнем, да не говорим за подробно изследване. — Той седна и пусна краката си на пода. Интимното ни време се оказа за жалост много кратко. — Няма причина да се тревожиш. Те са обикновени хора, Даяна.

Каквото и да твърдеше Матю, тези хора хич не бяха обикновени. Нощната школа издигаше еретични тези, подиграваше се на корумпирания двор на кралица Елизабет и се надсмиваше над научните претенции на църквата и университетите. «Луди, лоши хора, които е опасно да познаваш» — това бе най-точното описание на тази група. Ние не бяхме пристигнали на приятелска сбирка за Вси светии. Бяхме попаднали в стършеловото гнездо на елизабетинската интрига.

— Като оставим настрани колко безразсъдни са приятелите ти, едва ли очакваш да се чувствам удобно, когато ме представяш на хора, които съм изучавала цял живот — възроптах аз. — Томас Хариът е един от най-великите астрономи на своето време. Приятелят ти Хенри Пърси е алхимик. — Пиер явно бе запознат как изглежда жена на ръба на нервна криза, затова бързо подаде чифт черни панталони на съпруга ми, за да може бързо да се оттегли, когато гневът ми избухне.

— Уолтър и Том също са. — Матю отхвърли предложената му дреха и се почеса по брадата. — И Кит се заиграва, макар и без успех. Опитай се да не показваш какво знаеш за тях. То бездруго най-вероятно е погрешно. И внимавай с историческите етикети на съвремието — продължи да ме наставлява, като най-накрая взе панталоните и ги обу. — Уил ще измисли Нощната школа, за да се заяжда с Кит, но чак след няколко години.