Нощна сянка

— Било е вяра — казах тихо и посегнах да сплета пръсти с неговите. — Филип вярва в теб. Аз също. Твоите ръце са построили тази църква. Те са били достатъчно силни, за да държат сина ти и баща ти в последните им мигове на земята. И все още им предстоят много неща.

Високо над нас се чу пърхане на криле. През един от високите прозорци бе влетял гълъб и се бе заплел сред гредите на покрива. Помъчи се да се освободи, успя и се спусна надолу в църквата. Приземи се на камъка, под който беше последният дом на Бланка и Лукас и започна да танцува в кръг, докато накрая се озова срещу мен и Матю. Килна глава и ни разгледа с едното си синьо око.

Матю скочи на крака при това внезапно натрапничество и стреснатият гълъб полетя към другата страна на апсидата. Запърха с криле, по забави полета си, когато преминаваше покрай Дева Мария. Когато вече бях убедена, че всеки миг ще се разбие в стената, той рязко смени посоката и се стрелна нагоре, откъдето бе дошъл.

Дълго бяло перо от крилото му се зарея във въздуха и се приземи пред нас. Матю се наведе, взе го и го вдигна озадачен към лицето си.

— Никога не съм виждал бял гълъб в църквата преди. — Погледна купола на апсидата, където същата птица кръжеше над главата на Христос.

— Това е знак за възкресение и надежда. Вещиците вярват в знаците. — Затворих пръстите му около перото. Целунах го леко по челото и понечих да си тръгна. Сега, след като ми бе споделил тайните си, може би щеше да намери покой.

— Даяна? — извика Матю. Все още бе до гроба на семейството си. — Благодаря ти, че изслуша изповедта ми.

Кимнах.

— Ще се видим вкъщи. Не забравяй перото.

Той ме гледаше, докато преминавах покрай изображенията на мъчения и спасение край портата между света на Бога и света на хората. Вън ме чакаше Пиер, който ме отведе в замъка, без да каже и дума, Филип ни бе чул да приближаваме и ме чакаше в залата.

— Намери ли го в църквата? — попита тихо.

Като го видях такъв здрав и с висок дух, сърцето ми се сви. Как Матю бе успял да преживее това?

— Да. Трябваше да ми кажеш, че днес е рожденият ден на Лукас. — Подадох наметката си на Катрин.

— Всички сме свикнали с тези черни настроения, когато Матю се сети за сина си. И ти ще свикнеш.

— Не е само Лукас. — Прехапах си устните, защото се уплаших, че казах прекалено много.

— Матю ти е разказал и за собствената си смърт. — Филип прокара пръсти през косата си. Това бе по-отривиста версия на характерния жест на сина му. — Разбирам мъката, но не и тази вина. Кога ще остави миналото зад гърба си?

— Някои неща не могат да бъдат забравени — подчертах и погледнах Филип право в очите. — Колкото и да си мислиш, че разбираш, ако го обичаш, ще го оставиш сам да води битките с демоните си.

— В никакъв случай. Той ми е син. Няма да го предам. — Филип сви устни. След това се обърна и се отдалечи. — И получих вести от Лион, скъпа — извика през рамо. — Скоро тук ще дойде вещица, която ще ти помогне. Точно както искаше Матю.

11.

— Чакай ме в плевнята, след като се върнеш от селото. — Филип се бе върнал към дразнещия си навик да се появява и изчезва внезапно и в този момент се бе озовал пред мен в библиотеката.

Вдигнах очи от книгата си и се намръщих.

— Какво има в плевнята?

— Сено. — Признанията на Матю в църквата го бяха направили още по-неспокоен и раздразнителен.

— Пиша на новия ни папа, татко. Ален ми каза, че кардиналският съвет днес ще обяви избора на бедния Николо, въпреки че той е молил да му спестят бремето на поста. Ала какво са желанията на един човек пред аспирациите на Филип Испански и Филип дьо Клермон?

Филип посегна към колана си. От мястото, където стоеше Матю, се чу силно плясване. Той бе хванал камата, чието острие бе насочено към гръдната му кост.

— Негово Светейшество може да почака. — Филип огледа положението на оръжието си. — Трябваше да метна камата по Даяна. Щеше да действаш още по-бързо.

— Извини ме, че ти развалих забавлението — процеди Матю с хладен гняв. — Отдавна не бяха хвърляли нож по мен. Боя се, че съм загубил тренинг.

— Ако не си в плевнята, преди часовникът да отброи два, ще дойда да те търся. И ще нося нещо повече от тази кама. — Грабна я от ръцете на Матю и извика на Ален, който беше точно зад него. — Никой да не ходи в долната плевня до второ нареждане — нареди Филип, докато пъхаше обратно оръжието си в ножницата.

— Дотолкова разбрах, сир. — Това бе най-близкото до упрек, което Ален някога бе си позволил.

— Уморих се да живея с толкова тестостерон. Въпреки отношението на Изабо към вещиците, ще ми се тя да беше тук. И преди да попиташ какво е тестостерон, това си ти — и посочих Филип с пръст. — И синът ти не е по-добър.

— Женска компания, а? — Филип подръпна брадата си, погледна Матю и без да се крие, започна да пресмята колко още би могъл да притисне сина си. — Как не се сетих преди? Докато чакаме вещицата на Даяна да пристигне от Лион, можем да я пратим при Марго да я научи как да се държи като истинска френска дама.