Обещанието на розата

Де Уорън се настани на леглото. Бутна я да седне. Докосването му беше уверено, но нежно. Не бързаше. Прикриваше чувствата, които го тласкаха към безразсъдство. Мери издаде тих гърлен звук. Той прозвуча като стон. Погледите им се кръстосаха. Без да се замисля какво точно върши, той смъкна бавно воала, който тя беше взела от Изабел и пусна на свобода дългата златиста коса, която й стигаше до кръста. Ръцете му потрепераха, когато се устремиха надолу и стигнаха до бедрата й. Нарочно разрошваше косите й. Мери се зачуди дали ще я целуне. Стивън й се усмихна.

Тя нямаше сили да помръдне.

А след това разкъса дрехите й. Тялото й се оголи.

Мери изпищя.

— Искам те гола — изрече той, когато тя се опита да скочи от леглото. Мери изкрещя разярено. Стивън я сграбчи. Този пътя повали на леглото. Захвърли настрана останалите й дрехи. Още преди Мери да успее да се дръпне от него, той се озона върху нея и я затисна.

Само тънък слой плат отделяше възбудения му член от тялото й. Той трепна и се притисна към нея.

— Коя си ти, за бога? Ще ми кажеш истината! Хайде, говори!

Мери вдигна очи към него и го изгледа гневно.

— Значи в края на краищата ще ме изнасилиш!

Той се засмя. Тя вдигна ръце. Пръстите й се свиха като щипки. Той я хвана за китките и ги вдигна над главата й. След това притисна тялото й към леглото. Затърка слабините й със своите. Гали я, докато гневът й се стопи, но сърцето й не спря да бие лудо. Точно обратното, заплашваше да изскочи от гърдите й. Мери простена безпомощно.

Устата му се приближи до нейната. Очите му блестяха заплашително.

— В твоята история има зрънце истина — изрече той тихо. — Но това само показва каква изпечена лъжкиня си. Веднага те усетих каква си. Цял живот съм заобиколен от интриги и измами. Имам голям опит и знам как да различавам истината от лъжата. Не вярвам да си една най-обикновена незаконна щерка на лорд Синклеър. Всички инстинкти ми нашепват, че си значително по-важна личност. А сега ми кажи името си.

Мери срещна погледа му и реши да се бори докрай.

— Никога.

Очите му се разтвориха недоверчиво. За пръв път тя си призна, че лъже, призна, че не е Мейри Синклеър. Ръкавицата беше хвърлена помежду им.

Той се усмихна безрадостно. Едновременно с това пъхна ръка помежду им. Докосна леко набъбналите гънки на тялото й, които я наболяваха. Мери изкрещя. Миг по-късно разбра какво е направил. Беше свалил бельото си. И той, и тя бяха станали хлъзгави от възбуда.

— Трябва вече да приключваме с тази работа, госпожице — изражението му беше сурово. По високите му скули се стичаше пот. — Избери сама. Ще ми кажеш коя си… или ще се разделиш с девствеността си.

Мери нямаше сили да помръдне и да говори. Беше й станало ужасно трудно да разбира думите му, докато той лежеше нарочно чисто гол върху нея и я притискаше толкова настойчиво. Успя да си поеме дъх. Бедрата му потрепнаха неволно. Сякаш я приканиха да се притисне към тях.

Ръката му обгърна твърдата й гръд.

— Коя си ти? — прошепна грубо. — Коя си ти, госпожице?

Тя се помъчи да си върне здравия разум.

— Не — каза. Шепотът и прозвуча не по-малко грубо от неговия. — Не… никога!

Усмивката му беше мрачна. Белите му зъби лъснаха. Все още усмихнат, той сведе бавно глава.

Мери се вцепени. Езикът му докосна набъбналия връх на зърното й. Тя прехапа устни, за да не изкрещи. Той беше освободил едната й ръка. Тя я сви в юмрук, за да се удържи да не го прегърне. Миг по-късно той беше поел зърното й с устни. Мери се чу да стене.

Той вдигна глава. Лицето му беше съвсем близо до нейното.

— Кажи ми коя си. Нали не искаш да пожертваш девствеността си? Продължавай така, и ще я загубиш.

Мери не отвърна. Усещаше само невъобразимо удоволствие и жажда. Свитата й в юмрук ръка се вдигна и се отпусна бавно върху голото му твърдо рамо. Пръстите й се разтвориха и се впиха в твърдата плът. Той се сепна.

— Коя си ти? — прошепна само с устни едва чуто. Очите му загледаха диво. — Кажи.

Мери не си спомняше коя е. Гледаше безизразно очите и устата му. Скимтеше тихо. Сега тя жадуваше тази уста.

На лицето му се изписа полуусмивка, полугримаса. Докосна гърдите й. След това пръстите му се плъзнаха по-надолу. Мери извика. Той разтвори влажните гънки, които бранеха девствеността й и я замасажира с палец. Главата на Мери се отметна назад. Тя загуби ума и дума. Почна да скимти.

— Кажи, преди да е станало твърде късно! — не мирясваше Стивън.

„Да прави всичко, каквото поиска. Всичко, само да продължи да ме докосва.“

— Мери — прошепна тя.

— Боже — възкликна той измъчено.

В този момент Мери усети нещо ново, нещо ярко, което пламна между тях, докато той търкаше върха на члена си в набъбналите й устни. Извика. Той освободи и другата й ръка. Тя го сграбчи страстно.

— Мейри — простена той.

— Да, моля те, Стивън!

Погледите им се срещнаха. В неговия се четеше мъка и безсилие. Надигна се над нея и приближи лицето си до нейното. Очите му я изгаряха. Отново беше безпомощен пред силата на страстта. Мери се извиваше от удоволствие, шепнеше и стенеше името му.

— Боже, помогни ми — изрече той. — Не мога да се сдържам повече!