Опарени

Емили погледна през тълпата танцуващи деца. В едно от сепаретата високо момиче с цветни кичури в кестенявата си коса, облечено в тясна черна рокля и черни ботуши, беше събрало приятелките си. Шоколадово кафявите му очи бяха силно гримирани и носеше кървавочервено червило, напомняйки на Емили донякъде на Анджелина Джоли. Сребърното кръстче, което висеше на шията й, я караше да изглежда едновременно недосегаема и неустоима. До нея седяха няколко надути руси мацки, а около тях пърхаха десетина момчета, които се опитваха да флиртуват.

Емили завъртя очи.

— Да.

Хана, която тъкмо бе сипала скромна по размери топка ванилов сладолед в шоличката си, изпъшка.

— Съквартирантката ти е Ерин Бум-бум?

Емили я погледна ошашавено.

— Какво

?

— Ерин Бум-бум. Но така я наричат само момчетата. Тя е от „Вила Луиза“, католическото училище, в което всички са обсебени от секса.

— Днес чух една клюка за това момиче — рече Спенсър, докато обмисляше какво да избере: шоколадови или захаросани пръчици. — Нали тя е онази, която зарязала Джъстин Бийбър, защото бил много скучен?

— Ноъл ми каза, че още с качването си на борда започнала да се натиска на главния готвач — пропя Ариа. — Той направил десерт в нейна чест.

Хана направи физиономия.

— Тя не е чак толкова велика.

Емили се взря в етикетите върху кантите със сладолед. Всичките имаха политически коректни наименования като „Свободно търгуван ванилов сладолед“, „Деликатно разбъркан шоколад“, „Органични ягоди“ и „Нежен Роки роуд (без бонбони маршмелоу)“. След това отново обърна поглед към Ерин.

— Следобед нахълта в стаята ми, стрелна ме с поглед и отново излезе — рече сковано тя. — Очевидно реши, че не съм подходящата съквартирантка.

— О, Ем. — Хана положи ръка на рамото й. — Причината едва ли е нещо, което ти

си направила.

— Страшно ми се иска да съм ти съквартирантка — додаде Ариа. — Паднах се с едно момиче от „Тейт“, което направо се е побъркало по конкурса за млади таланти, който ще се проведе в края на пътуването. Даже вече репетира една песен — а гласът й е ужасен.

Емили им се усмихна и внезапно се почувства по-добре. От цялата ужасна каша с А. се беше появило поне едно хубаво нещо — четирите бяха по-близки от всякога.

Момичетата се приближиха до сепарето на Ерин Бум-бум. Тя беше седнала в скута на някакво високо момче сърфистче с руса коса.

— Какво ще кажеш по-късно да направим като в Титаник

? — пропя тя звучно. Изглеждаше леко пияна.

Сърфистчето се ококори.

— И кое точно от Титаник? „Аз съм кралят на света“? Или онази част, в която Лео рисува голата Кейт?

— Което си харесаш — отвърна Ерин Бум-бум, погалвайки го с пръст по бузата. — Искаш ли след час да се видим в стаята ти?

Емили извърна глава. Край с надеждите за задушевни приказчици. Незнайно защо се чувстваше така, сякаш Ерин умишлено я пренебрегва, а не че просто е пачавра.

Спенсър грабна една салфетка от купчинката.

— Забрави я, Ем — ще си прекараме страхотно. — Тя посочи към плаката на стената, който показваше силуетите на деца, танцуващи по същия начин като в рекламите на айподите. — Защо не направим някой номер заедно?

Хана завъртя очи.

— Защо всички се натискат за тоя конкурс? Младите таланти не бяха ли популярни в четвърти клас?

— Стига де! — Ариа я смушка. — Можем да изтанцуваме нещо.

— Какво ще кажете за един танц хула? — предложи Емили и загреба пълна лъжица от мелбата си. — Можем да облечем бански и да си направим поли от тръстика.

— Страхотно — отвърна Спенсър. После забеляза мрачното лице на Хана и я щипна по ръката. — Ще танцуваш с нас, независимо дали ти харесва или не.

— Хубаво — рече Хана и завъртя очи.

Стиснали шолите с мелби в ръце, те си проправиха път към едно току-що освободило се сепаре. Емили се отпусна на мястото си и отново огледа залата. Децата се трупаха край бара или се бяха наоблягали по релингите. В този миг зърна някаква бяла рокля и пулсът й се ускори. Призрачното момиче

?

Но тогава девойката се отдалечи от тълпата. Косата й бе вързана на къса конска опашка и имаше голям нос. Емили отпусна разочаровано рамене.

Започна нова песен и гласът на Джереми прогърмя през тонколоните.

— Това ще е последната песен за тази вечер. Надявам се, че всички се забавлявахте, но сега е време да поспите за хубост!

Спенсър изсумтя.

— Да поспим за хубост ли? Тоя тип е толкова странен.

— Не мислите ли, че е голям развратник? Кълна се, че цял ден имам усещането, че някой ме гледа и когато се обърна, винаги виждам него.

— Сигурна ли си, че не е А.? — попита Ариа.

— А. не е на кораба — рече настоятелно Емили. — Не видяхте ли, че охраната проверява личните карти на всички на входа?

Ариа повдигна вежди.

— Кой казва, че А. няма лична карта? Подкрепям Хана. Откакто се качих на кораба се чувствам… странно. Все едно някой ме наблюдава, но всеки път се обръща, преди да успея да видя кой е.

— Но… — Емили млъкна задавено. Тя дори не искаше да си помисля, че А. е на кораба.