Опарени

— Да, но само ако съквартирантката ми не е от „Вила Луиза“ — отвърна Хана. — Ще ти се обадя.

Тя се запъти по лабиринта от коридори към каютата си, която се намираше две палуби по-долу. По пътя зърна Зелда Милингс, популярна мацка от „Дорингбел френдс“, която винаги присъстваше на купоните на Ноъл.

— Хей, Зелда! — повика я тя.

Зелда я погледна, изсумтя и се престори, че говори по телефона. Хана бързо се огледа, притеснена, че някой може да ги е видял.

Когато завъртя ключа в ключалката и отвори вратата, стаята й се стори по-различна от предишния път. Лампата светеше, а телевизорът работеше.

— Ехо? — извика колебливо Хана и се огледа. Някой си беше хвърлил куфара на второто легло. Чифт яркожълти тесни дънки бяха захвърлени на пода. По матрака бяха пръснати копринен шал, няколко тениски — най-малък размер — и чифт еспадрили. Хана бързо огледа останалата част от стаята. Никъде не се виждаше карирана католическа ученическа униформа. Чудно.

— Ехо? — извика отново тя, този път по-весело.

На вратата на терасата се появи нечия фигура.

— 

Хана?

Погледът на Хана постепенно се фокусира. Пред нея стоеше момиче с дълги, гъвкави крака, платиненоруса коса и леденосини очи. Някой, когото тя въобще не бе очаквала да види.

— О! — рече тя, зашеметена. Това не беше момиче от „Вила Луиза“. Беше Наоми Циглър.

Хана се напрегна, подготвяйки се за потока от обиди, който щеше да се изсипе от устата на Наоми — сигурно нещо свързано с шпионските й подвизи. Или може би Наоми щеше да изпъшка и да излезе бързо от стаята, разочарована, че се е паднала с Хана, най-голямата смотанячка на кораба.

Но устните на Наоми се разтегнаха в усмивка.

— О, слава Богу

! — избъбри тя и въздъхна с облекчение. — Толкова се притеснявах, че може да се падна с някой като Челси Бледсоу!

Тя изтича до Хана, която все още беше напрегната, и я хвана под ръка.

— Толкова се радвам, че си тук — извика Наоми. — Имам нужда от някой, с когото да купонясвам. Какво ще кажеш?

Хана облиза устните си. Искаше й се да попита Наоми къде е най-добрата й приятелка Райли Улфи, но след като се замисли установи, че не я беше забелязала никъде. Може би не се беше записала за пътуването.

Тя погледна към отражението си в огледалото над бюрото. Кестенявата й коса се спускаше в блестящ водопад до кръста, пъпките по челото й като че ли бяха изчезнали като по магия, а ръцете й изглеждаха слаби, с лек тен, а не подпухнали от ядене. Макар Наоми да се беше лепнала за нея, защото никоя от приятелките й не беше на борда, беше минало доста време от последния път, когато някое популярно момиче бе поискало да излезе с нея. И след като всички продължаваха да се присмиват на шпионските й изпълнения, предложението беше още по-изкушаващо. С Наоми до себе си, Хана за нула време отново щеше да се превърне в кралицата майка. А не беше ли това най-голямата мечта открай време?

Аз съм Хана Мерин и съм великолепна, обичаше да си казва тя, докато Мона беше най-добрата й приятелка. Е, може би напоследък да нямаше усещането, че е особено великолепна, но все пак искрата у нея не беше угаснала.

Тя се обърна към Наоми и я стисна за ръката.

— Да купонясваме.

5.

Като говорим за „Вила Луиза“…

В десет часа същата вечер Емили стоеше заедно със Спенсър, Ариа и Хана на палубата „Фиеста“. Организаторите на пътуването бяха подготвили традиционно хавайско луау, озаглавено „Добре дошли в Рая.“ По таваните бяха окачени ароматни полинезийски гирлянди, навсякъде се виждаха палми, посадени в глинени саксии, боядисани в ярки цветове. Жълти и розови крушки пръскаха топла светлина. Палубата бе толкова претъпкана с народ, че Емили едва успяваше да опази пръстите на краката си от стъпкване. Въздухът бе топъл и влажен и непрекъснато проблясваха светкавиците на фотоапарати.

— Радвам се да видя, че всички се забавлявате! — извика Джереми от подиума, а диджеят пусна „I’m Sexy and I Know It“. Група момичета се разпищяха и се втурнаха към дансинга. Емили ги изпрати с поглед, докато търсеше в тълпата високото момиче с тъмна коса и зашеметяващи очи — Призрачната девойка, както бе започнала да я нарича. След срещата им на терасата тя не беше мислила за нищо друго. Дали между тях бе преминала някаква магическа вълна или всичко бе просто във въображението й? И защо бе оставила момичето да си отиде, без поне да я попита коя е?

Спенсър, чийто поглед също шареше из тълпата, посочи към една маса в другия край на залата.

— Какво ще кажете за малко сладолед?

Тя имаше предвид бара, на който всеки можеше да си направи мелба по избор. Около него нямаше толкова много хора, затова четирите бързо се понесоха натам.

Докато си избираха шоли и дълги сребърни лъжици, Ариа смушка Емили, вперила поглед в другия край на залата.

— Хей, онова там не е ли съквартирантката ти? — попита тя.