Опарени

— Обажда се мама — каза момичето, докато го вдигаше към ухото си. — Откакто потеглихме, тя ми се обажда всеки ден.

Тори се отдалечи към водопадчето край дупка дванайсет. Греъм изглеждаше смутен.

— 

Сега какво да правя?

— Нищо. — Ариа го поведе обратно към клубното помещение. — Сега вече имаш за какво да разговаряш с нея другия път, когато се видите. Следващата ти задача е да я поканиш на среща.

Устните на Греъм бавно се разтегнаха в нервна усмивка.

— Добре. — Той хвана ръката на Ариа. — Какво щях да правя без теб?

— Не забравяй да ме поканиш на сватбата. — Тя го тупна приятелски по рамото. В този миг телефонът в джоба й изжужа. Усмихната, Ариа го извади и погледна към екрана. Получили сте две нови снимки.

Пръстите й започнаха да изтръпват и тя вдигна глава с усещането, че някой я наблюдава. Една сянка се скри зад мелницата. Вратата на клуба се затръшна силно. Някой премина покрай решетките за увивни растения. Но когато Ариа се взря по-напрегнато, не забеляза нищо нередно.

После натисна бутона ПРЕГЛЕДАЙ. Първата снимка се зареди на екрана. На фокус се появи прочутата покривна тераса на курорта „Скалите“ и ясно видимите пет фигури върху нея. Снимката беше размазана, но Ариа успя да различи протегнатите си ръце. Табита, облечена в жълтата си рокля, стоеше до нея и всеки момент щеше да падне.

После Ариа натисна бутона за прехвърляне и се появи следващата снимка. Тя бе направена части от секундата по-късно, улавяйки момента, в който Ариа вече беше бутнала Табита. Тялото й висеше във въздуха. Ариа стоеше на терасата, сложила ръце на кръста си. Приличаше на хладнокръвна убийца.

— Ариа? — Греъм стоеше зад нея. — Наред ли е всичко?

Ариа подскочи и прикри екрана с ръка.

— Ами, всичко е наред — излъга тя.

После натисна бутона за изтриване, но незнайно защо снимките не изчезнаха. Всеки път, когато кликнеше върху фотогалерията си, те стояха там, най-отпред. Сърцето й заблъска в гърдите. Самото им присъствие в телефона й я караше да се чувства така, сякаш на главата й има нарисувана мишена. Трябваше да ги махне оттам.

Телефонът й отново изпиука.

Имате ново съобщение. Ариа натисна ПРОЧЕТИ.

Ами ако някое малко птиче

ги покаже на Греъм — и на полицията? Аз мога — и ще го направя.

А.

16.

Над клисурата

Същия следобед Емили и Джордан чакаха на върха на скалата в джунглата. В краката им се вълнуваше гъстата гора, жаби крякаха, скрити в ниското, а въжетата на диплайна се полюляваха на вятъра. Емили гледаше как две деца от опашката сграбчиха в тандем дръжките и се оттласнаха от скалата. Те се зареяха във въздуха с викове и смях, и се приземиха успешно от другата страна на урвата. На Емили обаче това изобщо не й изглеждаше смешно. Повече й приличаше на смъртоносен капан.

Тя се приближи до Джордан, която се въртеше възбудено.

— Сигурна ли си, че искаш да направим това?

Джордан смръщи вежди.

— Нали няма да ми избягаш от страх? От години мечтая да направя това.

— Ами ако въжетата се скъсат? — Емили погледна нервно към бездната под краката й. Инструкторът беше казал, че е дълбока поне тринайсет метра.

— Въжетата са свръхздрави. — Джордан внимателно изгледа Емили. — Май наистина те е страх, а?

Емили преглътна с усилие.

— Имах една приятелка, която беше доста луда. Преди време тя ме заведе до едно дълбоко дере, скарахме се и за миг ми се стори, че тя ще ме бутне през ръба. — Емили затвори очи и се замисли за онази ужасна нощ с Келси Пиърс.

Джордан се ококори.

— Леле.

— С мен всичко беше наред, разбира се — продължи Емили. — С нея също всичко бе наред. Просто малко ме разтърси, това е. — Тя дори не искаше да навлиза в подробности за това как година по-рано Мона Вандерваал бе паднала от същата тази скала. Макар да бе разказала на Джордан за Али и А., тя не беше навлизала в подробности. И със сигурност не й беше споменала за Новия А.

— Виж какво, обещах, че няма да те притискам за нищо — каза Джордан. — Какво ще кажеш за следното? Ако въжето ти се скъса, аз ще скоча в бездната с теб. Ако и двете умрем, поне ще можем заедно да проучваме живота в отвъдното.

— Добре — прошепна Емили. Тя потърси ръката й. Джордан се огледа нервно и сплете пръстите си с нейните. Макар двете да се бяха целували много пъти насаме след пътуването им с лодката, те все още не бяха правили нищо на обществени места. Емили се колебаеше да попита защо. Може би всичко се развиваше твърде бързо. А може би Джордан се притесняваше какво ще кажат новите й съученици в „Ълстър“, когато научат, че има момиче за гадже, както бе започнала да мисли за нея Емили.

Джордан беше идеална. Предишната нощ, след тайната им разходка с лодка, те започнаха да разговарят за всичко, дори по теми, които Емили не смееше да обсъжда с никой друг. Джордан разкри, че е имала няколко тъпи гаджета и тогава си паднала по някаква щура мацка на име Макензи. Когато Емили поиска да научи подробностите, Джордан не можа да продължи.