Опарени

Погледът й отново се насочи към телевизора. Сега по новините показваха картина как Джордан излиза от сградата на съда, облечена в оранжев гащеризон. Последва снимка на Джордан с тенис поличка и гуменки, привързала косата си с познатата лента за глава. Последва нов клип на Джордан в съда. Някакъв адвокат шепнеше нещо в ухото й. На китките й имаше лъскави белезници, а на глезените — окови.

Емили се почувства така, сякаш таванът се стовари върху нея. Внезапно в гърдите й се разгоря безумен гняв. С треперещи ръце тя грабна телефона си и написа есемес на Джордан.

„Знам коя си, лъжкиньо. Повече не искам да те виждам. Махай се от стаята ми веднага“.

Когато натисна бутона за изпращане, тя тихо изплака.

— Емили? — Ариа изглеждаше разтревожена. — Какво става?

— Познаваш ли това момиче? — попита Спенсър, сочейки телевизора.

Емили усещаше устата си като натъпкана с фъстъчено масло.

— Това е новата ми… тя е… познавам я.

— О, Боже — прошепна Ариа. — Това ли новата ти приятелка? Тя на кораба ли е?

Емили кимна едва-едва, страхувайки се да не издаде нещо повече.

Пиук.

Тя наведе насълзените си очи към телефона, приготвяйки се за онова, което й е отговорила Джордан. Но когато погледна екрана, там пишеше: „Имате нов есемес от непознат номер

“.

Гърдите й пламнаха. Тя се огледа. Залата беше пълна с ученици — бяха насядали по диваните, край масите, играеха пинбол на машината в ъгъла. Стори й се, че видя проблясък от руса коса, която изчезна зад ъгъла. Емили се надигна и надникна в коридора, но фигурата беше изчезнала.

Тя погледна съобщението.

Суперско! Може пък двечките с госпожица Модния крадец да се паднете в една и съща килия в затвора!

А.

17.

Всяко приятелство си има своите върхове и спадове

— Калифорнийски момичета, да-да-да-да-да-да

! — си пееха Наоми и Хана, докато вървяха по калдъръмените улици на Стария Сан Хуан по-късно същата вечер. Отиваха в един клуб, където следобед бяха поканили Наоми, и решиха пътьом да направят една бърза репетиция за шоуто за млади таланти. Преминаващите край тях хора им хвърляха странни погледи.

— Хей, трябва да проверим дали няма да открием синя и лилава перука — предложи Наоми, прескачайки една канализационна решетка. — Може би някъде има и магазин за костюми. Или да вземем назаем перуки от някого в „Цирк дьо Солей“? — Тя се изкиска.

— Няма ли да е по-смешно, ако намерим някое момче да играе Снуп Дог? — предложи Хана, мислейки си за клипа.

— О, Боже, това ще е класика! — изписка Наоми. После въздъхна. — Проклятие. Момчето, по което си падам, щеше да е страхотен Снуп — той си пада по тревата. Но сега той е със Спенсър и като че ли не иска да има нищо общо с мен.

— Ще намерим някой друг — каза бързо Хана, докато минаваха покрай един затворен бутик с облечени в бански костюми манекени на витрината. Тя не искаше да се меси в любовния триъгълник между Наоми и Спенсър, особено ако Наоми беше А. В което тя все още не беше напълно убедена.

Наоми безгрижно прибра кичур коса зад ухото си.

— А може и да намеря начин да си го върна.

Преди Хана да успее да попита какво означава това, те завиха зад ъгъла на улицата и се озоваха пред клуба. Пулсиращ бас и гръмогласен смях изпълваха въздуха. Пред двукрилата врата без опознавателни знаци се извиваше опашка от добре облечени хора. Когато Хана и Наоми размахаха своите ВИП покани, биячът повдигна кадифеното въже, за да ги пропусне вътре.

— Благодаря! — пропя Наоми, сякаш познаваше мъжа от години. Хана се вмъкна подире й, усещайки завистливите погледи на всички. Тя погледна към отраженията им в дългата поредица огледала, монтирани по стените в коридора. Двете бяха обмисляли заедно тоалетите си, носеха рокли в допълващи се цветове, сандали с високи токове и подобни бижута. Седяха една до друга, докато се гримираха, и обсъждаха хората на кораба, докато си слагаха фон дьо тен и спирала за мигли.

Тунелът стигаше до голяма, квадратна, тъмна зала с дълъг барплот от неръждаема стомана в единия край и пейки в дъното. Диджеят пускаше плочи в кабинката си в ъгъла, а останалата част от помещението представляваше един огромен дансинг. Той бе пълен с гънещи се тела, всяко момче беше по-готино от предишното. Залата миришеше на алкохол, цигари и гардении, които украсяваха всяка маса. Докато ритъмът на салсата отекваше в ушите на Хана, тя започна несъзнателно да поклаща бедра.

Хана докосна Наоми по рамото.

— Това е страхотно! — извика тя през силната музика.

— Нали? — Наоми се ухили, отиде до бара и запърха с мигли на бармана, който веднага се приближи до нея.