Опарени

Тя поръча два неоново-оранжеви коктейла и подаде единия на Хана. Хана отпи една малка глътка — не искаше да пие твърде много и да не може да се контролира. Хората танцуваха на всяко свободно място, включително върху пейките. Наоколо обикаляше един фотограф, окачил голям цифров фотоапарат на шията си. Той се спираше от време на време и снимаше танцьорите. Миг по-късно спря пред тях.

— Мога ли да ви снимам? — попита той.

— Зависи. — Наоми сложи ръце на хълбоците си. — За какво?

— Секцията за стил в списание „Ола“.

Хана погледна развълнувано Наоми —

винаги

бе мечтала да се появи в секцията за стил. Тя остави питието си на близката маса и прегърна Наоми през раменете. Фотографът снимаше ли, снимаше. Първо Хана му хвърли зноен моделски поглед, после отметна глава назад. Но тя внимаваше да не се изхвърля много — споменът за преживяното с гадния Патрик беше все още твърде пресен.

— Прекрасно — каза фотографът, когато приключи. След това погледна към тълпата. — Мисля, че вече си имате почитатели.

Което беше истина. Десетки момчета от дансинга ги стрелкаха с погледи, включително един тъмнокос колежанин, облечен с широка тениска и торбести дънки. Когато срещна погледите им, той вдигна чашата си за поздрав от другия край на залата и ги повика с пръст. Хана и Наоми се смушкаха и се изкискаха.

— Сладък е, и е наясно с това — извика Хана в ухото на Наоми.

— Определено. Хайде, да танцуваме — каза Наоми, хвана Хана за ръката и я придърпа към дансинга. Въртеше се някаква латиноамериканска бърза песен и те започнаха да гънат тела в ритъма й, заемайки сексапилни пози всеки път, когато фотографът на „Ола“ минаваше край тях. Когато диджеят пусна следващата песен, Наоми побутна Хана по ръката.

— Кое е най-готиното момче тук според теб?

Хана намали темпото и огледа възможностите.

— Изборът е между онзи тип Енрике Иглесиас и Джеймс Бонд в ъгъла.

Наоми присви очи и огледа Джеймс Бонд, който носеше впит костюм, скъпо изглеждащи обувки и очила Рей Бан.

— Хана! — изписка тя. — Та той изглежда на четирийсет!

— Не е вярно! — отвърна Хана, оглеждайки загорялото му тяло и гъстите вежди. — Изглежда по-възрастен само защото е изтънчен.

— Определено е не повече от шест или седем — реши Наоми, отпивайки от коктейла си. — Виж онзи, вече, е десятка. — Тя посочи със сламката си един рус младеж до бара. Той изглеждаше като слязъл от корицата на списание за сърфисти.

— Шегуваш ли се? — Хана сбърчи нос. — Най-много осмица е.

— Ами ей този там? — Наоми погледна към младежа, който седеше на близката маса. Той имаше бръсната глава и секси скули.

— Петичка — обяви гръмогласно Хана, чувствайки се все по-уверена. — Мразя бръснатите глави.

— А другия? — Някакъв тип с рачешки червени нос и ръце.

— Бляк! Едно! — извика Хана.

Те го обърнаха на игра — тръгнаха да обикалят из залата, да си избират момчета и да ги оценяват като някакви полудели феи-кръстници.

— Шест! — извикаха те на едно леко пълно момче, което имаше гъста, сияеща коса. — Девет! — определиха на един, който приличаше на модел на Абъркромби и танцуваше гол до кръста на дансинга. — Седем! Четири! Осем и половина!

Първоначално младежите в клуба не разбираха какво точно правят момичетата, но доста бързо успяха да се досетят. Онези, които получаваха осмици и нагоре изглеждаха доволни. Момчето, което получи шест, присви очи и устните му произнесоха някаква дума, която изглеждаше като „Кучки!“.

Докато Хана минаваше покрай кабинката на диджея, някой я улови за ръката.

— Хей, на мен колко ще ми дадеш?

Тя рязко се спря и го погледна. Косата му беше мазна, ноздрите странно уголемени, носеше тениска с логото на Шанел, залепено отпред. Той напомни на Хана за младежа, който работеше на щанда на Моторола в мола.

Тя се обърна към Наоми, която също се спря.

— Знаеш ли, Али имаше подходящата фраза за такива случаи — извика тя в ухото й.

— И каква беше тя? — попита Наоми.

— 

Не и то

!

Хана се обърна и избяга. Наоми избухна в смях и забърза след нея. Останали без дъх от смях, те излязоха на терасата, която бе много по-прохладна и тиха. Наоми избърса очите си.

— Не мисля, че друг път в живота си съм се смяла толкова много.

— Видя ли изражението на този мазен тип, когато казах „Не и то“? — изписка Хана. — Мислех, че ще ни убие.

Наоми се тръсна в един стол.

— Играехте ли често тази игра, докато Али беше с вас?

Хана потисна кикота си и поклати глава.

— Не по този начин.

— Когато аз бях приятелка с нея, тази игра я нямаше — каза Наоми. По лицето й премина смущение. — Но пък и тя не е била същата Али.

Настроението на Хана леко се развали.

— Да — отвърна тя и се пресегна към питието си, не знаейки какво да каже.

Наоми завъртя гривната си около китката.

— Чувствам се ужасно заради онова, което се случи с вас и Али в Поконос. Направо е невероятно.

— Благодаря — промърмори Хана. После надигна глава, осъзнавайки нещо. — Ти изненада ли се, когато разбра, че всъщност са били две? И че момичето, с което ти си била приятелка, всъщност е убийца?

Наоми започна да човърка ноктите си.

— Ами, донякъде, но…

— Но какво?