Опарени

Но останалите стени също бяха покрити със странни йероглифи, свързани с „Цирк дьо Солей“. Ариа и Греъм бяха дошли тук заради последното указание от еко търсенето на съкровища, което бяха открили в една купчина с обелки в корабната кухня. То изискваше от тях да разшифроват йероглифите. Но на Ариа те приличаха просто на безсмислени завъртулки.

— Някаква идея? — Ариа отстъпи встрани, за да пропусне една от акробатките, над чиято глава стърчеше самотно щраусово перо. Сутринта, когато двамата с Греъм се бяха явили при Гретчен, тя им каза, че водят в класирането. — Ако разгадаем тази загадка, онези ваучери за Епъл са наши. — Макар в началото тази мисъл да не я изкушаваше особено, тя се разходи наум из магазина на Епъл, размишлявайки дали да си купи бял Айпад с много памет или Макбук Еър.

— Може би точно затова са го направили невъзможно за разгадаване. — Греъм сбърчи чело и започна да оглежда стената. — Това тук ми прилича на облак. — Той посочи към един пухкав образ. — А това прилича на падащо момиче.

Ариа потрепна. Ако наклонеше главата си под определен ъгъл, наистина можеше да види тяло, което пада в пространството. В съзнанието й се появи снимката на Табита и последното съобщение на А. Дали приятелят на Ариа ще я посещава в затвора?

Вратата на театъра се отвори и навън изскочи още една акробатка. Тя ги погледна и се усмихна.

— Искате ли подсказка?

Ариа и Греъм кимнаха нетърпеливо.

Акробатката се приближи до тях.

— Виждате ли онази рисунка там, която прилича на стълба? Това всъщност е буквата

А. А рисунката, която прилича на чадър, всъщност е Т.

Ариа отново погледна към стената.

— Значи това е нещо като криптограма?

— Точно така — отвърна акробатката, направи пирует и се отдалечи.

Ариа се вгледа в символите. Двамата с баща й Байрън всяка сутрин решаваха заедно криптограмните пъзели във „Филаделфия Сентинъл“. Пъзелите представляваха разбърканите букви на даден цитат. Номерът беше да разгадаят шифъра, за да успеят да схванат смисъла.

Когато бръкна в чантичката си за молив, пръстите й докоснаха малкия голф пин от игрището за мини голф, което двамата с Греъм бяха посетили предишния ден. Тя се плесна по челото.

— Греъм, колко съм недосетлива! Как мина снощи с Тори? — Предишния следобед Греъм й беше изпратил есемес, в който й съобщаваше, че двамата с Тори са си уговорили среща за вечеря. В отговор тя му беше изпратила списък с теми за разговор, като бе добавила, че той трябва да придържа стола за Тори, когато тя сяда, и никога, ама никога да не поръчва вместо нея. Не можеше да повярва, че е забравила да го попита.

Греъм отметна кичур коса от челото си.

— Добре мина. — После посочи думата, която включваше и приличащия на стълба йероглиф. — Ако това означава А

, значи думата завършва на ТА. Както и онази.

— Да. Вярно. — Ариа го записа, после попълни всички А и

Т в пъзела. След това се прокашля. — Значи е минало просто добре? А не невероятно?

— А може би това е ТЕ. — Греъм посочи дума, в която имаше много Т

. Сякаш изобщо не я чуваше какво говори.

— Да — отвърна тя и си записа. Стомахът й се сви. Нима срещата е била пълен провал? Може би Греъм не беше спрял да говори за Обществото за креативен анахронизъм или за мъртвата си приятелка. Може би Тори си беше тръгнала след аперитива.

Ариа си умираше от желание да попита, но внезапно коридорът й се стори твърде тих и оголен. Двамата продължиха да гледат пъзела още няколко минути, записвайки нови думи. Накрая разполагаха с цялото послание: Защитете моретата. Спасете планетата. Живейте на макс.

— Добре-е-е. — Греъм сви устни. — И какво да правим с това?

— Виждала съм някъде тази фраза — промърмори Ариа и затвори очи. В този миг отговорът изскочи в съзнанието й: банерът в казиното от първия ден. Беше го забелязала, защото й се беше сторило, че е видяла нещо — или някой — да се движи в сенките зад него.

— Хайде — каза тя, хващайки Греъм за ръката.

Казиното беше тъмно и празно, ротативките жужаха атонално. Банерът все още висеше над масите. Ариа мина под него и облегна дланите си на масата. Когато прокара ръка под нея, пръстите й напипаха някакъв картон. Тя се наведе; до мястото, където краката на масата се срещаха с плота, бяха залепени две картички. Ариа дръпна тиксото и ги поднесе към светлината. И на двете пишеше „Поздравления!“.

Ариа отвори едната. Това наистина беше ваучер за онлайн магазина на Епъл на стойност хиляда долара. Тя махна с ръка на Греъм.

— Успяхме!

Греъм вдигна победоносно юмрук. После вдигна Ариа във въздуха и я завъртя. Тя се изкиска, но не го прегърна твърде силно, за да не оставя погрешни впечатления. Когато Греъм се обърна назад, бузите му бяха порозовели.

— Трябва да го отпразнуваме, не мислиш ли? — попита той. — Какво ще кажеш за вечеря в онзи ресторант на най-горната палуба?