Осемте удара на часовника

— Е да, скривалището, което е пред очите ни и под ръка, винаги се забравя в такива случаи. Как да предположим, че крадецът ще остави 60 000 франка в една отворена кутия, в която поставя небрежно шапката си още с влизането си в стаята. Там не се търси. Добре ни изигра Дютрьой.

Инспекторът, продължавайки да стои в недоумение, повтори:

— Не, не, това е невъзможно. Нали бяхме с него. Та той не е имал възможност да запали сам огъня.

— Всичко е било приготвено предварително — кутията… хартиите… Банкнотите. Всичко е било напоено с леснозапалима течност. Преди да излезем, той само е хвърлил клечка кибрит или бог знае какво!

— Но в такъв случай щяхме да го видим! И после, допускате ли, че човек, откраднал 60 000 франка, ще ги унищожи по такъв начин? Ако скривалището е било толкова добро — а то действително беше, тъй като и ние не можахме да го открием — защо му е било да ги унищожава?

— Уплашил се е, господин Морисо. Не забравяйте, че рискува главата си. За него е по-добре да загуби всичко, отколкото да попадне под гилотината. А единственото доказателство срещу него биха могли да бъдат тези банкноти. Нима би могъл да ги остави?

Морисо се вцепени.

— Как? Нима наистина единственото доказателство…

— Очевидно!

— А свидетелите Ви, разкритията ви и всичко, което щяхте да разкажете на началника?

— Блъф!

— Ама, наистина ли — измънка покрусен инспекторът, — добре ни наредихте.

— А ако не ви бях подвел, щяхте ли да ми съдействате?

— Не.

— Тогава какво трябваше да направя?

Ренин се наведе и разрови пепелта. Но сред останките нямаше нито една, която да бе запазила поне формата на изгорялата хартия.

— Нищо — промълви той. — Интересно все пак е, как се е изхитрил да запали огъня?

Изправи се и се замисли. Ортанз остана с впечатление, че напряга всичките си сили за едно последно сражение, което или ще му донесе победа, или ще го накара да се признае за победен.

Отчаяна, тя го попита със страх:

— Всичко вече е загубено, нали?

— Не… не всичко… — каза замислено той. — Преди малко наистина смятах, че е така, но сега… Сега заблещука една светлинка, която ми дава надежда.

— О, боже мой, дано стане така!

— Спокойно. Не трябва да бързаме — каза той. — Ще направим един опит… само олят, но много добър…, който може да се окаже сполучлив.

Ренин замълча, после изведнъж се усмихна доволен, цъкна смаян с език и възкликна:

— О, това бе много силен ход, пустият му Дютрьой. Да изгори по такъв начин парите… И то с какво хладнокръвие! Ах, негодникът, той ми показа пътя, по който трябва да тръгна! Та той е истински майстор!

Ренин грабна метлата, измете пепелта и я отнесе в съседната стая, а оттам донесе една друга кутия, съвсем съща на вид като тази, която бе изгоряла. Постави я на еднокраката масичка, разбърка хартията в нея, извади клечка кибрит и я запали.

Когато пламъците погълнаха половината от кутията и почти всички хартии, той угаси огъня. Извади от вътрешния джоб на жилетката си цяла пачка с банкноти. Отдели шест от тях и ги запали. Когато вече бяха почти изгорели, подреди останките от пепелта, които бяха запазили формата си. После мушна останалите банкноти от пачката на дъното на кутията и ги затрупа с овъглена хартия.

— Господин Морисо — каза той едва след като привърши с всичко това, — моля за вашето съдействие за последен път. Идете и доведете Дютрьой. Кажете му само тези думи: „Вие сте разобличен, банкнотите не са изгорели. Елате с мен“.

Въпреки колебанията си, породени от страха да не надвиши пълномощията си в задачата, която му беше възложил началникът на Криминалния отдел, главният инспектор се поддаде на влиянието, което Ренин вече бе установил над него, и тръгна.

Ренин се обърна към младата жена:

— Разбирате ли сега моя боен план?

— Да — каза тя, — но опитът ви е опасен. Мислите ли, че Дютрьой ще влезе в клопката?

— Всичко зависи от състоянието на психиката му и от това, до каква степен е разколебана самоувереността му. Една внезапна атака би могла да го пречупи.

— Ами ако разбере, че кутията е сменена?

— Наистина, той не е лишен от шанс. При това е много по-хитър, отколкото предполагах. И е способен да се измъкне. Но от друга страна, понеже сигурно ще бъде смутен и кръвта ще му забучи в ушите и ще нахлуе в очите, не допускам, че ще издържи удара. Вярвам, че ще капитулира…

Не размениха повече нито дума. Ренин дори не мръдна от мястото си, а Ортанз зачака по-нататъшния развой на събитията с напрежение. Касаеше се до живота на един невинен човек. Какво ли щеше да предприеме Ренин? И какво щеше да се получи от опита му? Как щеше да се отбранява Гастон Дютрьой?

Чуха се стъпки откъм стълбите. Бяха на хора, които бързат. Шумът им все повече се приближаваше. Стигнаха и последния етаж.

Ортанз погледна към принца.

Стоеше все така неподвижен. Стъпките се чуваха вече откъм коридора. Изведнъж, като изхвърлен от пружина, Ренин скочи към вратата и извика:

— Бързо!… Нека свършим най-после тази работа! Полицаите и двама келнери от бирарията влязоха.

Между пазителите на закона вървеше Дютрьой. Ренин го сграбчи и дръпна за ръката, крещейки радостно: