Осемте удара на часовника

— Вие се лъжете. Той можеше да обвини жена си и имаше достатъчно време, за да го стори, но нищо не каза.

— Защо?

— Заради техните деца.

Г-жа Астенг не се предаваше и поведението й изразяваше все същото желание за отмъщение и същата ненавист. Но въпреки всичко тя изпадаше под влиянието на Ренин. В малката затворена стая, където се сблъскваше толкова омраза, той постепенно ставаше господар на положението и Жермен Астенг разбираше, че г-жа Ембревал чувства ободряващата сила на тази неочаквана помощ, която й се предлагаше на ръба на пропастта.

— Благодаря Ви, господине — каза Терез. — Тъй като вие сте видели ясно всичко това, вие знаете също, че именно заради моите деца аз не се предадох на правосъдието. Иначе аз съм много уморена!

Така сцената се променяше и нещата придобиваха друг вид. Благодарение на няколкото думи, казани в спора, виновната изправяше глава и се успокояваше, докато обвинителката се колебаеше и изглеждаше разтревожена. Тя вече не смееше да говори, а другата в този миг се доближаваше до желанието да наруши мълчанието и да каже съвсем естествено думите, които признават и които облекчават.

— Сега — каза й Ренин със същата благост, — аз мисля, че вие можете, че вие трябва да обясните.

— Да… Да. И аз така мисля — каза тя, — аз трябва да отговоря на тази жена… истината е съвсем проста?

Тя се разплака отново, просната във фотьойла. И нейното лице се бе състарило и бе пронизано от болка. Съвсем тихо, без гняв, с малки накъсани изречения тя започна:

— Преди четири години тя стана негова любовница… Ах, колко много страдах… Тя сама ми разкри тяхната връзка… От злоба… Тя ме мразеше повече, отколкото обичаше Жак… И всеки ден получавах нови рани… Телефонни обаждания, в които ми говореше за техните срещи… За да ме накара да страдам — тя се надяваше, че ще се самоубия… Аз мислех няколко пъти за това, но се въздържах заради децата… Жак все повече се поддаваше на уговорките й. Тя искаше той да се разведе… И той постепенно започна да отстъпва… Подвластен на нея и на нейния брат, който е още по-подъл и още по-опасен от нея. Аз почувствах всичко това… Жак ставаше груб с мен… Но нямаше смелостта да замине, а аз бях пречката и затова и той ме мразеше… Господи, какво мъчение!

— Трябваше да му дадете свободата — възкликна Жермен Астенг. — Не се убива човек за това, че иска да се разведе.

Терез поклати глава и отговори:

— Аз не го убих, защото искаше да се разведе. Ако той действително желаеше, щеше да замине и какво можех да направя аз? Но твоите планове се бяха променили, Жермен, разводът вече не те удовлетворяваше. И той ти обеща нещо друго, нещо много по-сериозно, което ти и брат ти поискахте… и с което той се беше съгласил… От страх… въпреки волята си…

— Какво искаш да кажеш? — прошепна Жермен. — Какво друго нещо?

— Моята смърт.

— Ти лъжеш! — извика г-жа Астенг.

Терез не повиши глас. Тя не показа омраза или възмущение, а просто повтори:

— Моята смърт, Жермен. Аз прочетох твоите последни писма, шестте твои писма, които той бе имал лудостта да забрави в своя портфейл, шестте писма, в които ужасната дума не е написана, но в които всеки ред говори за нея. Аз прочетох това треперейки. Значи Жак бе стигнал дотам! И все пак дори за секунда мисълта да го убия не ми бе минавала. Жена като мен, Жермен, не убива доброволно… Аз загубих разсъдък… По-късно… Заради теб…

Тя обърна глава към Ренин, сякаш го питаше дали това, което казва, не е опасно, разкривайки истината.

— Не се страхувайте — каза той, — аз отговарям за всичко.

Тя прокара длан по челото си. Ужасната сцена оживяваше в мислите й и я измъчваше… Жермен Астенг не мърдаше, стоеше с кръстосани ръце, с мътен поглед, докато Ортанз Даниел очакваше с нетърпение признанието за престъплението и обяснението на непроницаемата мистерия.