Осемте удара на часовника

Всички, които се намираха наоколо или играеха на брега, вече бяха дотичали. Ренин забрани да се доближават до кабината. Сред тях имаше лекар — той единствен влезе, но можа да установи само смъртта на Ембревал — смърт, предизвикана от удар с нож. Скоро кметът и пъдарят пристигнаха с хора от селото и след обичайните формалности отнесоха трупа. Няколко души вече бяха тръгнали, за да предупредят Терез Ембревал, която бе отново на своя балкон. Така драмата бе станала без каквото и да е указание за това как един мъж, затворен в кабина, зад врата, чиято ключалка е непокътната, е могъл да бъде убит за няколко минути пред двадесет свидетели, т.е. пред двадесет наблюдатели. Никой не беше влизал в кабината. Никой не бе излизал от нея. А що се отнася до камата, с която Ембревал е бил намушкан между плешките, така и не я откриха. Всичко това би напомняло номер на минаване през стена на ловък магьосник, ако не ставаше въпрос за ужасно убийство. Ортанз не можа да тръгне, както бе пожелал Ренин, с малката група хора, които отиваха при г-жа Ембревал. Вълнението я бе парализирало. За първи път нейните приключения с Ренин я бяха отвели на местопрестъплението и вместо да наблюдава само последиците или да участва в преследването на виновните, тя се оказа лице с лице със самото престъпление. Това я караше да трепери и тя само мълвеше:

— Какъв ужас! Горкичкият! Ах, Ренин, вие не можахте да го спасите! И това най-много ме потриса, това, че ние можехме…, че ние може би щяхме да го спасим, защото знаехме за заговора…

Ренин й поднесе амоняк и когато тя дойде на себе си, й каза, като я наблюдаваше внимателно:

— Значи вие смятате, че има връзка между това убийство и заговора, който искахме да осуетим?

— Разбира се — каза тя изненадана от този въпрос.

— Тъй като той бе замислен от един съпруг против неговата жена или от една жена против нейния мъж и мъжът беше убит, вие допускате, че убийцата е мадам Ембревал?

— О не, невъзможно е — каза тя. — Първо, г-жа Ембревал не е излизала от своя апартамент… И второ, аз никога няма да повярвам, че тази красива жена е способна…, не… има нещо друго, очевидно…

— Какво друго?

— Не зная… Може би не е чуто добре това, което са си казали братът и сестрата… Сам виждате, че престъплението беше извършено при съвсем различни условия… В друг час и на друго място…

— И следователно — довърши Ренин — между двете неща няма никаква връзка?

— Ах! — каза тя. — Нищо не разбирам! Всичко е толкова странно!

В гласа на Ренин прозвуча ирония.

— Моята ученичка не ми прави чест днес.

— И с какво моля?

— Как така! Ето една съвсем проста история, която стана пред очите Ви, която видяхте да протича като сцена от филм и всичко това остава за вас така мътно, сякаш чувате да се говори за нещо, което е станало в някое мазе на тридесет левги оттук!

Ортанз беше смутена.

— Какво говорите? Какво! Нима вие разбрахте нещо? По какви признаци!

Той погледна часовника си.

— Аз не разбрах всичко — каза той. — Самото убийство с цялата му бруталност го разбрах, но за най-същественото, т.е. за психологията на това престъпление няма никакви показания. Само че е обяд. Братът и сестрата, виждайки, че никой не идва на срещата на „Трите Матилди“, ще слязат на плажа. Не мислите ли, че тогава ще бъдем осведомени за техния съучастник? А аз смятам, че те имат такъв и че има връзка между двете престъпления.

Те отидоха на площада, покрай който се издигат хижите на „Овил“ и където рибарите изваждат своите лодки с помощта на лебедки. Пред вратата на една от тези хижи имаше много любопитни. Двама митничари на пост забраняваха да се влиза. Кметът мина първо през тълпата. Той идваше от пощата, откъдето се бе обадил в Хавър. В комисариата бяха отговорили, че прокурорът на републиката и един следовател ще пристигнат в Етрета следобед.

— Това ни позволява да обядваме — каза Ренин. — Трагедията ще се разиграе след един-два часа. А ми се струва, че ще бъде заплетена.

Все пак побързаха. Силно възбудена от умората и желанието да научи нещо повече, Ортанз непрекъснато разпитваше Ренин, който отговаряше уклончиво, гледайки към площада, който се виждаше през стъклата на трапезарията.

— Тях ли дебнете? — попита тя.

— Да, братът и сестрата.

— Сигурен ли сте, че ще рискуват?

— Внимание! Ето ги.

Той излезе бързо. В дъното на главната улица един господин и една дама вървяха с нерешителни крачки, сякаш изобщо не познават мястото. Братът беше дребен, мършав мъж, с жълтеникавозелен тен и с каскет на автомобилист. Сестрата също беше дребна, доста пълна, облечена с дълго манто и както им се стори под леката воалетка, която скриваше лицето й, не съвсем млада, но все още красива. Те видяха групите, които стояха пред хижата, и се приближиха към тях. Походката им издаваше безпокойство и колебание. Сестрата запита нещо един моряк. Още при първите думи, от които без съмнение разбра за смъртта на Ембревал, тя нададе вик и се опита да си проправи път. Ренин вече бе наблизо. Той видя как братът на свой ред се осведоми за случилото се, проби си път с лакти и каза на митничарите: