Осемте удара на часовника

— Аз съм приятел на Ембревал! Ето моята визитна картичка, Фредерик Астенг… Моята сестра — Жермен Астенг, е близка приятелка на г-жа Ембревал. Те ни чакаха… Ние имахме среща!

Пуснаха ги да минат. Без да каже дума, Ренин, който вървеше след тях, ги последва, придружен от Ортанз. На втория етаж семейство Ембревал заемаше четири стаи и един хол. Сестрата се спусна към една от тези стаи и се хвърли на колене пред леглото, на което бе положен трупът. Терез Ембревал беше в хола и хлипаше сред няколко мълчаливи лица. Братът седна до нея, хвана я за ръцете и произнесе с треперещ глас:

— Моя бедна приятелко… Моя бедна приятелко… Ренин и Ортанз дълго наблюдаваха двойката, която образуваха те, и Ортанз прошепна:

— Нима заради този тип е извършила убийството? Невъзможно!

— И все пак — отбеляза Ренин, — те се познават, а ние знаем, че Фредерик Астенг и неговата сестра познават едно трето лице, което им е било съучастник. Така че…

— Невъзможно! — повтори Ортанз.

Тя изпитваше към младата жена такава симпатия, че след като Фредерик Астенг стана, отиде да седне до г-жа Ембревал и я утеши с нежен глас. Сълзите на клетата я смущаваха дълбоко. Ренин още от началото се зае да наблюдава брата и сестрата, сякаш това имаше важно значение. Той не изпускаше от очи Фредерик Астенг, който с безразличен вид започна грижлив оглед на апартамента, разгледа салона, влезе във всички стаи, смеси се с групите и заразпитва как е извършено убийството. Два пъти неговата сестра идва да му каже нещо. После той се върна при г-жа Ембревал и отново седна до нея, изпълнен със състрадание и загриженост. Накрая той проведе със сестра си в преддверието едно дълго съвещание, след което двамата се разделиха като хора, споразумели се по всички въпроси. Фредерик си отиде. Всичко това продължи тридесет и четири минути. Тъкмо в този момент пред хижите спря автомобилът, от който слязоха следователят и прокурорът. Ренин, който очакваше да пристигнат по-късно, каза на Ортанз:

— Трябва да се бърза. За нищо на света не се отделяйте от г-жа Ембревал.

Полицаите предупредиха лицата, чиито показания можеха да бъдат полезни, че трябва да се съберат на плажа, където следователят ще започне предварителна анкета. След това трябваше да отиде при г-жа Ембревал. Всички присъстващи излязоха. Останаха само двамата пазачи и Жермен Астенг. Тя коленичи за последен път до мъртвия и надвесена над него с глава между дланите си, дълго се моли. После се изправи и отвори вратата към стълбата, на която се появи Ренин.

— Искам да ви кажа нещо, госпожо. Тя се изненада и отговори:

— Кажете, господине, слушам Ви.

— Не тук.

— А къде, господине?

— В хола.

— Не — каза тя живо.

— Защо? Въпреки че дори не й стиснахте ръката, аз предполагам, че г-жа Ембревал е ваша приятелка?

Той не й даде време да размисли и я въведе в другата стая, затвори вратата и като се спусна към г-жа Ембревал, която искаше да излезе и да се върне в стаята си. Той каза:

— Не, госпожо, слушайте. Заклевам Ви. Присъствието на г-жа Астенг не трябва да ви кара да се оттегляте. Ще разговаряме за много сериозни неща и без да губим време.

Изправени една пред друга, двете жени се гледаха с еднакво изражение на неумолима омраза, през която прозираха и при двете еднакво душевно смущение и еднакво овладян гняв. Ортанз, която мислеше, че са приятелки и донякъде и съучастнички, остана ужасена от сблъсъка, който назряваше и който неизбежно щеше да стане. Тя накара насила Терез Ембревал да седне отново, докато Ренин застана в средата на стаята и произнесе с твърд глас:

— Случайността ме осведоми за истината и ще ми позволи да ви спася и двете, ако желаете да ми помогнете, като ми дадете искрено обяснение и сведенията, от които се нуждая. Всяка от вас знае каква е опасността, защото всяка от вас в душата си познава злото, за което е отговорна. Но омразата ви замайва главите и се налага аз да гледам трезво и да действам. След половин час следователят ще бъде тук. Дотогава споразумението трябва да стане.

И двете подскочиха, сякаш бяха блъснати от тази дума.

— Да, споразумението — повтори той повелително. — Доброволно или не, то ще бъде постигнато. Не става въпрос само за вас двете, а и за малките ви дъщери, г-жо Ембревал. Понеже обстоятелствата ме изпречиха на техния път, за да ги защитавам и за да ги спася, аз трябва да се намеся. Една грешка, една излишна дума и те са загубени. А това няма да стане.

При споменаването на децата й г-жа Ембревал се бе отпуснала и хлипаше. Жермен Астенг повдигна рамене и тръгна към вратата, на което Ренин отново се противопостави.

— Къде отивате?

— Покани ме следователят.

— Не.

— Да. Както и всички, които могат да дадат показания.

— Но вие не бяхте там. Вие не знаехте нищо за станалото. Никой не знае нищо за това престъпление.

— Аз знам кой го е извършил.

— Невъзможно!

— Терез Ембревал.

Обвинението бе хвърлено в изблик на гняв и с жест на бясна закана.

— Нещастница! — извика г-жа Ембревал, като се спусна към нея. — Махай се! Махай се! Ах, каква мизерница е тази жена!

Ортанз се мъчеше да я спре, но Ренин й каза тихо: