Осемте удара на часовника

Ренин дочете писмото, препрочете го още веднъж и реши:

— Всичко върви на добре. Тя иска да спре, понеже вече сме пред седмата авантюра и се страхува, че после, след осмата, която според нашия договор има съвсем специално значение, ще стигнем до края. Тя не иска да участва повече…, макар че й се иска…, за да не проличи, че го желае.

Той отново потри шеговито ръце. Писмото му бе донесло важно доказателство за влиянието, което постепенно и търпеливо бе спечелил над младата жена…

Същата вечер, този ден бе неделя, Ренин се качи на влака и рано сутринта, след като бе пропътувал с файтон два километра по покрития с пухкав бял сняг път, каквото бе разстоянието от малкото градче Помпиня до село Басикур разбра, че пътуването му може да бъде много полезно. Научи, че през нощта били чути три изстрела откъм Маноар-о-Пюи.

— Покровителят на любовта и случайността ми помагат — си каза Ренин. — Изглежда е имало конфликт между съпруга и любовника. Идвам тъкмо навреме.

— Три пушечни изстрела, господин старши. Бога ми — толкова ясно ги чух, както ви виждам — обясняваше един селянин, когото полицаите разпитваха в салона на гостилницата, където Ренин бе току-що влязъл.

— Аз също ги чух — намеси се келнерът от гостилницата. — беше към полунощ. Снегът заваля към девет часа, беше спрял… и изстрелите отекнаха в долината един след друг… бам, бам, бам.

Други петима също свидетелстваха за това. Старшият и хората му нищо не бяха чули, но вече щяха да тръгнат към местопроизшествието, когато неочаквано пристигнаха един слуга от чифлика и една жена, която също каза, че работи при Матиас дьо Горн. Двамата били в отпуск през неделния ден и сега се връщаха от къщата, защото не могли да влязат в нея.

— Портата е затворена, господин стражар. Това се случва за първи път, откакто работя там. Всяка сутрин г-н Матиас още в шест часа сутринта отива и сам я отваря. Всеки ден и зиме, и лете! А сега вече минава осем, а тя е затворена. Виках, тропах, никой не се обажда. Нещо трябва да се е случило, затова идваме при вас.

— Можехте да попитате стария Дьо Горн, бащата, той живее край пътя — забеляза старши-полицаят.

— Боже мой, вярно, но не се сетихме.

— Е, хайде да вървим — реши старшията.

С него тръгнаха още двама полицаи, цяла група селяни и един ключар, които полицаите мобилизираха пътьом. Ренин също се присъедини към групата. На края на селото минаха край двора на стария Дьо Горн. Ренин го позна по описанията на Ортанз в писмата й.

Човечецът кротко впрягаше каруцата ей. Като му съобщиха за случката, той учудено възкликна:

— Три пушечни изстрела ли? Бам, бам, бам? Но, драги мой старши, пушката на Матиас има само две цеви.

— Ами тази затворена врата?

— Понеже спи още дяволът, така е. Снощи беше дошъл тук и двамата изпразнихме цяла бутилка заедно, а може да са били и две, че дори и три… и тази заран си оправя сигурно махмурлука с помощта на Натали.

И яхвайки се върху седалката на превозното си средство — една стара двуколка със закърпен гюрук, той изплющя с камшика и викна на прощаване:

— Довиждане, приятели. Трите ви гърмежа няма да ми попречат да ида на пазар в Помпиня. Довиждане.

Другите продължиха пътя си.

Ренин доближи до старши-полицая, съобщи му името си и се представи:

— Приятел съм на г-ца Ермелин от Ронсиер — каза той — и понеже е твърде рано да я посетя в дома й, бих желал да ми разрешите да обиколя с вас имението. Г-ца Ермелин дружи с г-жа Дьо Горн и ще бъда доволен да я успокоя за слуховете, тъй като, надявам се, нищо лошо не се е случило, нали?

— Ако е имало нещо — отговори старши-стражарят, — ще го прочетем като на карта, понеже има сняг.

Беше млад човек и на вид симпатичен, интелигентен и сръчен. Той веднага забеляза следите от стъпки, които Матиас беше оставил вечерта, когато се е връщал у дома си. Тези следи скоро се смесиха с други, които вървяха в противоположна посока — стъпките на слугата и жената. Скоро групата от полицаите, селяните, ключаря и Ренин стигна до стените на имението. Ключарят лесно отключи вратата.

От нея нататък вече имаше само една следа по снега — тази на Матиас. Личеше, че синът трябва наистина да е бил добра компания на баща си в пиенето. Линията на стъпките му криволичеше, а на някои места бе направо начупена.

Двеста метра по-нататък се извисяваше жилището, наречено Маноар-о-Пюи. Главната му врата беше широко отворена.

— Да влезем — каза старши-полицаят.

Но щом премина прага, измърмори:

— Ох! Ох! Старият Дьо Горн май направи голяма грешка, като не дойде. Тук са се били.

Големият салон на къщата бе в хаотичен безпорядък. Два стола бяха счупени, масата обърната, парчетата от порцелан и чаши доказваха, че борбата е била ожесточена. Големият часовник, който също беше бутнат от стената, показваше 11 часа и 12 минути.