Осемте удара на часовника

Лицето на Жером бе точно такова, каквото го беше описала в писмото си Ортанз — лице на енергичен мъж. Изглеждаше съвсем спокоен, решителен и личеше силната му воля. Натали бе съвсем мъничка на ръст, погледът й бе донякъде смутен, но въпреки това изражението й като цяло бе спокойно и сигурно.

Следователят, хвърляйки поглед върху царящия в помещението безпорядък и следите от борба, я покани да седне и се обърна към Жером.

— Господине, досега ви задавах малко въпроси, преди всичко поради желанието ми да ви покажа при предварителното следствие сериозните причини, поради които бях принуден да ви помоля да прекратите пътуването си и се върнете заедно с г-жа Дьо Горн тук. Сега имате възможност да отхвърлите тежките обвинения, които ви заплашват, но аз ви моля да ми съобщите цялата истина.

— Господин следовател — отговори Жером, — обвиненията, които ми се приписват, въобще не ме смущават. Истината, която търсите, ще се разкрие и ще бъде по-силна от всички неистини, насочени против мен от играта на случайността.

— Ние сме тук именно за да установим истината, господине.

— Ето я тогава.

Той замълча за миг, за да се съсредоточи, и заразказва с ясен глас:

— Обичам безкрайно г-жа Дьо Горн — от първия миг, когато я срещнах. Но колкото голяма и буйна да е тази моя любов, над нея винаги се е извисявала грижата ми за нейното щастие. Обичам я, но още повече я уважавам. Тя сигурно ви го е казала, но аз го повтарям: г-жа Дьо Горн и аз разговаряхме за първи път тази нощ.

Той продължи с по-нисък тон:

— Уважавам я още повече и заради това, че е нещастна. Всички знаят, че нейният живот е едно постоянно наказание. Съпругът й я измъчва с жестока злоба и невиждана ревност. Разпитайте слугите и те ще ви опишат Голготата на Натали дьо Горн, боя, издевателствата и обидите, които понася и трябва постоянно да преглъща. Именно на това исках да сложа край, използувайки правото си да помогна, което има всеки човек, когато вижда големи нещастия и несправедливост. Три пъти предупреждавах стария Дьо Горн и го молих да се намеси, но и в него открих същата непреодолима омраза към нея. Тогава реших да действам открито. С това намерение направих снощи първата постъпка пред Матиас дьо Горн… малко некоректна, но която според мен трябваше да успее, като имах предвид неговата личност. Кълна се, господин следователю, че не съм имал никакво друго намерение, освен да поговоря с Матиас дьо Горн. Познавайки някои подробности от живота му, сметнах, че мога да му повлияя по ефикасен начин и реших да се опитам да се възползвам от това преимущество, за да постигна целта си. Ако събитията се развиха по друг начин, не аз съм виновен за това. Знаех предварително, че слугите ги няма. Отвори ми сам.

— Господине — прекъсна го следователят, — вие твърдите същото, което преди малко каза и г-жа Дьо Горн, изнасяте факт, който противоречи на истината. Матиас дьо Горн се е прибрал вчера към 11 часа вечерта. За това има не едно, а две явни доказателства: показанията на неговия баща и следите от стъпките му по снега, който е валял от 9 и четвърт до 11 часа.

— Господин следовател — възрази Жером Винал, без да обръща внимание на неблагоприятния за него ефект от упорството му. — Разказвам събитията така, както наистина са се случили, а не така, както могат да бъдат разказани от някого. Продължавам. Този часовник показваше точно девет часа без десет минути, когато влязох в тази зала. Опасявайки се да не го нападна, г-н Дьо Горн беше взел пушката си. За да го успокоя, поставих револвера си на масата, далеч от мен, така че да му е ясно, че не мога да го взема, и седнах.

— Господине, искам да говоря с вас, му казах. Моля да ме изслушате.

Той нито мръдна, нито отговори — не произнесе дори и сричка, така че говорех само аз. Казах няколко изречения, така както предварително ги бях обмислил:

— Господине, от доста месеци проучвам подробно финансовото ви положение и зная, че всичките ви земи са ипотекирани. Подписали сте полици, падежите на които наближават и нямате никаква материална възможност да ги посрещнете. От баща си не можете да очаквате никаква подкрепа, тъй като и неговото положение е същото. Следователно, вие сте обречен. Аз идвам да ви спася.

Той ме изгледа и седна, което показваше, че моите думи му харесват. Тогава извадих от джоба си пачка банкноти, която поставих срещу него, и продължих:

— Тук има шестдесет хиляди франка, господине, с които искам да купя имението ви Маноар-о-Пюи с всичките му сгради. Ипотечните ви задължения ще поема също аз. Това е сума, два пъти по-голяма от истинската му стойност.

Видях, че очите му блеснаха. Той прошепна само:

— Какви са условията?

— Едно единствено: да заминете за Америка.