Осемте удара на часовника

Момичето от чифлика ги заведе на първия етаж. Нямаше никой — нито Матиас, нито жена му, но вратата на стаята беше разбита с чук, който се търкаляше до кревата. Ренин и старшията влязоха в салона. Той бе свързан с кухнята посредством коридорче, което водеше до задния изход, към овощната градина. В края на градината имаше кладенец, и от прага на кухнята чак до него снегът беше така изметен, сякаш бяха влачили нещо голямо и тежко. Около кладенеца стъпките се увеличаваха и смесваха, което показваше, че тук борбата се е повторила. Старши-полицаят откри стъпките на Матиас, а редом с тях други нови, по-фини и по-елегантни. Тридесетина метра по-нататък намериха револвер система „Браунинг“. Един от селяните заяви, че много прилича на револвера, който наскоро Жером Винал бе извадил в гостилницата. Полицаят бързо провери барабана му: три от патроните бяха изстреляни.

Постепенно драмата в най-общи линии се обрисуваше. Полицаят бе заповядал всички да стоят настрана, за да не се повредят следите. После, след като зададе няколко въпроса на момичето, приближи до Ренин и каза:

— Случаят изглежда съвсем ясен. Ренин го хвана за ръката:

— Нека говорим направо, без заобикалки, г-н старши-полицай. Аз, тъй като съм във връзка с г-ца Ермелин, която е приятелка на Жером Винал, а познава и г-жа Дьо Горн, съм запознат достатъчно добре със случая. Предполагате ли, че…

— О, не бих желал да предполагам каквото и да било — прекъсна го полицаят. — Установих само, че вчера някой е идвал тук.

— Но откъде е влязъл? Единствените следи, които водят към къщата, са тези на г-н Матиас дьо Горн.

— Следователно другото лице, чиито крака са били обути в много елегантни обувки, е оставило следите си, още преди да завали снегът, т.е. преди девет часа.

— При това положение той сигурно се е крил в някой ъгъл на залата, дебнейки завръщането на г-н Дьо Горн, който се е прибрал, когато снеговалежът вече е бил спрял.

— Точно така. С влизането на Матиас лицето е скочило върху него. Започнала е борба. Матиас е успял да избяга през кухнята. Лицето го е преследвало чак до кладенеца и е стреляло три пъти.

— И къде е трупът?

— В кладенеца, разбира се. Ренин запротестира:

— О! О! Много бързате!

— Така е, господине, върху снега е записана цялата история и той ни я разказва много ясно: след борбата и трите изстрела чифликът е бил напуснат само от един. Следите от стъпките говорят, че това не е бил Матиас дьо Горн. Тогава къде е той?

— Но, тогава не можем… ли да проверим този кладенец?

— Уви, не, господине, дъното му е толкова дълбоко, че е недостъпно. С това е известен в цялата околност и от него идва и името на тази къща.

— Значи, вие наистина вярвате, че…

— Повтарям. След падането на снега тук е дошъл само един човек — Матиас, и само един е излязъл — чужденецът.

— Ами г-жа Дьо Горн? И тя ли е убита и хвърлена в кладенеца като съпруга й?

— Не. Тя е отвлечена.

— Отвлечена ли?

— Спомнете си как вратата на нейната стая е разбита с чук…

— Но, господин старши-полицай, нали сам казахте, че само един човек е напуснал къщата — чужденецът.

— Наведете се и разгледайте внимателно стъпките на този човек. Виждате колко са дълбоки и как достигат чак до земята. Това са стъпките на човек, който е носил тежък товар. Носил е г-жа Дьо Горн.

— Значи, от тази страна на оградата има изход?

— Да, една малка вратичка, ключът от която е винаги в Матиас дьо Горн. Той му е бил отнет.

— А накъде води този изход?

— Към полето и после към път, който след 1200 метра пресича главното шосе… И знаете ли къде?

— Не.

— До самия ъгъл на замъка Басикур.

— Замъка на Жером Винал! Ренин промърмори през зъби:

— Ха! Положението става сериозно. Ако следата продължи до замъка, всичко е ясно.

Тръгнаха след нея.

Следата наистина продължаваше до замъка. Снегът край оградата беше изметен, но те намериха друга следа, оставена от две колелета на кола, която бе напуснала селото.

Полицаят позвъни. Портиерът, който бе измел вече и главната алея, пристигна с метла в ръка. На въпросите, които му зададоха, отговори, че Жером Винал е заминал рано сутринта, още преди другите да станат. Впрегнал бил колата си сам.

— В такъв случай — каза Ренин, когато останаха насаме с полицая — трябва само да проследим колата.

— Безполезно е — отговори старши-полицаят. — Качили са се на влака.

— На гара Помпиня, откъдето идвам? Но тогава те биха минали през селото…

За това именно са тръгнали в друга посока — към по-голямата гара, на която спират и бързите влакове. Ще се обадя по телефона и тъй като преди единадесет часа няма никакъв влак, станцията ще бъде поставена под наблюдение.

— Вярвам, че сте на прав път, господин старши-полицай — каза Ренин, — и ви поздравявам за начина, по който водихте разследването.

Двамата се разделиха.

Ренин тръгна да се обади на Ортанз Даниел във вилата в Ронсиер, но после размисли и промени решението си — предпочете да не я вижда, преди нещата да вземат по-благоприятен обрат. Затова се върна в гостилницата в селото и й изпрати кратко писмо със следното съдържание: